Но Тони бе прочел първите стотина страници от романа. Каза, че това е най-доброто, написано от Питър. За Чансълър само това имаше значение. За него книгата бе всичко.
„Дъждовен следобед в апартамента на вашингтонски хотел. Сенаторът наблюдава как дъждът удря по стъклата. Мисли си за онзи ден преди тридесет години, за онзи инцидент в колежа, който, ако сега бъде разкрит, ще го отстрани от президентската кампания. Така поне му подхвърли пратеникът на Хувър. Не можеше да си спомни кога и как точно стана. Тогава чувствата му бяха буйни и невъздържани. Но фактът оставаше: подписът му от младини стоеше върху членската карта на организация, която по-късно се разкри, че е част от комунистически апарат. Разбира се, безвредна, защитима и смешна дейност. Но не от гледната точка на един бъдещ президентски пост. Положително това ще го дисквалифицира от борбата. Може би нямаше да стане така, ако настоящата му политическа платформа и убеждения съвпадаха с тези на директора Хувър.
Мислите на сенатора се прекъсват от появата на журналистката. Хувър и нея е накарал да замлъкне и сега тя е част от «Ядрото». Сенаторът става и предлага питие. Жената отвръща, че ако би могла да приеме, не би била тук. Обяснява, че е алкохоличка и макар да не е сръбнала нито глътка от пет години насам, преди е пила доста. С това Хувър я държи в шах. Дори притежавал снимки от един неин запой. «Извършва противоестествени деяния с разни нездрави елементи», ето така е най-лесно да се формулира. «Но, за бора, аз нищо не си спомням! Как съм могла?»
Хувър държи снимките. Бунтът й е потушен.
Пристига и третият човек от групата, бивш член на правителството, разкрит, че е таен хомосексуалист. Той донася тревожни новини. Хувър постигнал временно примирие с Белия дом. Всеки перспективен кандидат от опозицията ще бъде в нещо изобличен и елиминиран. Където липсват факти, ФБР ще си послужи с инсинуации. Само споменаването на ФБР е достатъчно, за да създаде паника сред политиците. И докато човек съумее да се защити, ударът е постигнат.
Опозицията ще се опре на най-слабия си кандидат. Изборът на сегашния титуляр ще бъде осигурен. От споразумението става ясно, че Хувър притежава достатъчно унищожителни стрели и срещу Белия дом. За да не ги използува, директорът ще осигури контрол над възловите проблеми на страната; практически той ще я ръководи.
«Той стигна твърде далеч. Много жертви се натрупаха, много убити. Той трябва да бъде свален, все едно как. Дори ако трябва да се посегне на живота му.»
Сенаторът е дълбоко потресен от тези думи. Той знае какво значи да усетиш ножа на Хувър, опрян в гърлото ти, но все пак съществуват законни пътища за борба с него. Изважда от чантата си доклада на Мередит. Стигат до решение да се свържат с лицето, което отговаря за личните досиета на Хувър. Да се направи всичко възможно, за да го привлекат на тяхна страна. Досиетата трябва да бъдат отнети.
«Първо досиетата. Ако се използуват, както Хувър си служи с тях, те ще се ползуват с години! Затова — унищожение! Друг път няма.» Бившият член на правителството е непоколебим. Сенаторът отказва да го слуша. Не желае да разисква предложението му. Напуска, като казва, че ще уреди среща с Мередит.“
Питър спря дотук. Имаше достатъчно материал, за да започне истинското писане. Грабна молива и започна.
Потънал в страниците, той не забелязваше как времето тече. Облегна се назад и погледна през прозореца. Изненада се — навън прехвръкваха малки снежинки. Не биваше да забравя, че вече е средата на декември. Как изминаха толкова месеца?
Мисис Олкът бе донесла пресата и Питър реши да прекъсне за малко писането. Беше десет и половина, а той пишеше от пет и петнадесет. Пресегна се към вестника върху масичката за кафе и го разгърна. Все едни и същи заглавия. Парижките преговори в застой — какво ли точно значеше това? Хора умират: виж, значението на това му бе известно.
Погледът му спря върху една колонка в десния долен ъгъл на първа страница. Изведнъж остра болка прониза слепоочията му.
Трупът му изхвърлен на брега на Уайкики.“
Уайкики! О, небеса! На Хавайските острови!
Репортажът беше чудовищен. По трупа на Макандрю били открити две дупки от куршум — единият пронизал гърлото, другият пробил черепа под лявото око. Смъртта е настъпила моментално, десетина-дванадесет дни преди изхвърлянето на трупа.