После Шарлот прочете текстовото съобщение.
„ЗЕЛЕНИЯ ФЕНЕР ЕВАК ШОТЛАНДИЯ“.
Тайният им шифър. Тя уплашено се вторачи в четирите думи. Стори й се, че внезапно някой е изсмукал целия въздух от колата.
— Какво има? — попита Джак.
— Промяна в плановете. Отиваме на Капитолийския хълм. В Шот… В хотел „Сейнт Риджис“.
Докато Джак шофираше, тя му обясни системата с шифъра. Когато свърши, той я изгледа учудено.
— Това шега ли е?
— Определено не. Хари никога не би изпратил подобно съобщение, ако не беше истина.
— Може пък да не го е изпратил той?
Думите му я стреснаха, но само за миг.
— Не, никой друг не знае шифъра ни. Дори мама знаеше само част от него. Хари е.
— Няма логика. Прилича на игра на шпиони. А ти твърдиш, че е истина — каза Перес и спря пред хотела. — Какъв е баща ти? Някакъв шпионин?
Шарлот отвори вратата на колата.
— Чакай тук. Ще се върна веднага.
Влезе в хотела, извади снимка на Хари от портфейла си и я показа на администратора. Той я огледа внимателно, после каза:
— Да, беше тук. Търсеше някаква жена. Предполагам, вас. Отиде в бара да чака.
Тя му благодари и забърза към бара. Веднага видя, че баща й не е там.
Барманът бе зает с клиентка, зашеметяваща червенокоса красавица. Докато Шарлот го чакаше да се освободи, вниманието й бе привлечено от телевизора зад бара. Предаваха новините. Престрелка на летище „Дълес“. Проснат на пода полицай. Неясна снимка на заподозрения.
Хари! Не можеше да е истина.
— Какво ще обичате? — попита барманът.
Тя вдигна очи към него. Беше извадила снимката на баща си, за да го попита дали е виждал Хари и дали знае къде е отишъл. Но вместо това поклати глава и прибра снимката в джоба си. Не искаше да рискува. Барманът можеше да го познае и да вдигне тревога.
— Нищо, благодаря. Трябва да тръгвам…
Обърна се и бързо излезе от полутъмното помещение. През цялото време усещаше погледа на бармана в гърба си.
Мина покрай рецепцията. Администраторът говореше по телефона. Щом видя, че Шарлот го гледа, бързо отмести очи от нея.
Ако онези бандити бяха открили каквото търсеха, нямаше да я посетят в болницата. Това беше добрата новина.
Лошата бе, че издирваха Хари във връзка с убийството на ченге. Тази част от историята на „агента“ бе вярна.
В този момент ченгетата вече знаеха кой е той, къде работи и къде живее. И къде живее самата тя. Събираха имената на приятели и колеги. Хари нямаше да може да използва кредитните карти и мобифона си. Нито пък колата и дома си.
Преследваха го две групи — фалшивите ченгета и истинските.
Разтревоженият Джак я чакаше пред входа на хотела.
— Някакъв късмет?
— Бил е тук. Но вече не е.
— Трябва да ти кажа нещо. Пуснах новините и…
— Знам — прекъсна го тя. — Видях ги по телевизията. В бара.
Забързаха към БМВ-то и се плъзнаха на седалките.
— Може пък тези типове да бяха истински агенти — каза Джак.
— Няма начин — отвърна Шарлот. — Мама живее наблизо. Може тя да се е чувала с Хари.
— Силвия и баща ти се мразят.
Омраза бе прекалено силна дума, но Шарлот определено не можеше да твърди, че родителите й са приятели. Дори не можеше да си представи по-неподходяща двойка. Освен това майка й така и не бе простила на Хари, че Шарлот го харесва повече от нея. И че бе превърнал единственото й дете в това, което тя наричаше „наивен шпионин аматьор“.
Последната капка, която преля чашата, бе кратката връзка, която Хари бе имал с Леонора Тесла, колежка от Доброволците.
— Все пак да опитаме и там. Поне ще мога да взема дрехи от нея.
Майка й щеше да пита за бебето. И щеше да им се наложи да обясняват. Шарлот притисна ръка до празния си корем. Не искаше да говори за това. Не можеше.
Но пък в момента не можеше да си позволи да рухне.
Стигнаха до тузарския квартал на майка й в Джорджтаун за по-малко от двадесет минути. Спряха пред елегантната двуетажна къща в колониален стил, изскочиха от колата и забързаха към вратата.
Мерцедесът на майка й бе паркиран на частния път. Предната веранда бе тъмна, но няколко прозореца светеха.
Чарли звънна. Чуха бесния лай на Бела, померанката на майка й.
— Мамо! — извика Шарлот и звънна отново. — Аз съм!
Може би майка й бе излязла с приятелка, която я бе взела от къщи. Или пък бе на среща с някого.