Говореше спокойно, но стомахът й се сви. Стоманените врати на асансьора се затвориха пред нея. Двете половинки на гигантски отпечатък от пръст, гравиран на тях, се събраха. Отпечатъкът бе идеята на някакъв правителствен комитет за изкуство и изглеждаше точно такова: изкуство на правителствен комитет.
— Агент Коноли, кой е Йозеф Падло?
Аха!
— Инспектор от полската национална полиция. Работи по тройно убийство във Варшава, което…
— Агент Марион… ако мога да ви наричам така…
— М. Т., господине.
Но той не й обърна внимание и продължи спокойно:
— Нашият пратеник във Варшава тъкмо ми изпрати по имейла писмено искане от полското министерство на правосъдието, което настоява да осигурим незабавен достъп до Съединените щати на този Йозеф Падло. Той твърди, че вие лично сте му гарантирали разрешението. Пратеникът ни е разбираемо раздразнен.
Значи това бе причината за обаждането му. Коноли не беше минала по задължителните канали и някакъв младши бюрократ от ФБР, извадил лошия късмет да го изпратят в американското посолство във Варшава, се бе разстроил.
— Очевидно има някакъв проблем с превода — отговори тя. — Не съм гарантирала нищо на инспектор Падло. Той ни помогна изключително много в случая на летище „Дълес“, в който става дума за убийството на ченге, вероятно дори две ченгета. Тъй като случаят изглежда свързан с неговото тройно убийство, той…
— Изглежда свързан — прекъсна я Колмбаш. — Какво означава това?
Коноли се опита да потисне раздразнението си и обясни накратко:
— Падло успя да идентифицира стрелеца на летище „Дълес“ като сръбски гражданин и военнопрестъпник, който…
— Извинете, агент Коноли — отново я прекъсна той. — Въз основа на какво Падло успя да идентифицира убиеца?
— Записи от охранителните камери на „Дълес“.
— Аха. Значи инспектор Падло е изгледал записите?
Коноли засече.
— Не. Аз ги изгледах. Но Падло идентифицира убиеца по устното ми описание.
— Устното ви описание? — повтори Колмбаш презрително.
— Всъщност… — започна тя, но той я сряза.
— Разбирате ли колко сложен е процесът за предоставянето на достъп до Съединените щати на чуждестранен полицай? Говорим за седмици проучвателна работа и клетвени декларации. А това е нещо, което не можем да приемем небрежно. Трябва да имаме неоспорими доказателства за двойно престъпление.
„Ох, мамка му — помисли Коноли. — Този тип живее и диша благодарение на документите.“
— Господине, ако Падло е прав, трите убийства във Варшава са свързани с престрелката на летище „Дълес“ и имаме неоспорим случай на двойно престъпление.
— Случай, изграден върху устно описание по телефона, агент Коноли? Според мен това не може да ни убеди, че става дума за двойно престъпление. Изглежда ми прекалено недостатъчно. Страхувам се, че няма да успеем да осигурим виза на инспектор Падло.
„Разбира се — помисли си тя. — Ако Йозеф искаше да проникне в страната бързо и лесно, без да му задават въпроси, просто трябваше да се присъедини към Ал Кайда и да се запише в курс за пилоти. Тогава щяхме да го пуснем в страната без проблеми.“
Реши обаче, че не е разумно да споделя мнението си с Колмбаш, и вместо това каза:
— Значи ако разполагаме с неоспорима идентификация на убиеца, която свързва убийствата във Варшава с престрелката на летище „Дълес“, за вас няма да е проблем да пуснете Падло в страната?
— Но не разполагаме с такава, нали? — ледено запита Колмбаш.
— Не, господине. Не още.
— Благодаря ви, агент… Марион.
— М. Т. — поправи го тя.
Но той вече беше затворил.
Коноли се наричаше М. Т. още от тринадесетгодишна. Винаги бе мразила името, с което бе кръстена — Марион. Баща й също беше Марион и гордо заявяваше, че това било истинското име на Джон Уейн. В Гълфпорт, Мисисипи, където баща й работеше почасово като заместник-шериф на област Харисън, Джон Уейн бе не по-малко почитан от Христос. Всъщност за някои хора бе още по-велик от него.
Но за нея Марион беше име, подходящо за библиотекарка или съпруга от телевизионна комедия, а тя не си представяше себе си в нито една от двете роли. Беше мъжкарана и се гордееше с това. В седми клас дори бе набила училищния грубиян, задето си бе позволил да нарече сладкия й по-малък брат Уейн „педал“.
Коноли настояваше да я наричат с инициалите й, което й звучеше по-сурово и различно от женствените глезотии. Може би дори леко загадъчно.