— Чарли? — попита Мидълтън и намести куфарчето в скута си.
— В безопасност е — отговори Перес и зави наляво.
— Силвия?
— Не, Хари. Добраха се до Силвия.
— Къде…
— Къщата при езерото, Хари. Чарли е в къщата при езерото.
Мидълтън избърса лицето си и се вторачи в окървавената си длан.
— Преди да стигнем там, Хари, трябва да ми кажеш какво става.
— Опитват се да ме убият — измърмори Мидълтън.
— Опитват се, но не си мъртъв — отвърна Перес. — Силвия, двама души в бара, две ченгета на летище „Дълес“…
— Трима души във Варшава — добави Мидълтън.
— И сега проститутката.
— Тя не беше…
— Това са девет убити, а ти си още жив.
— Джак, слушай.
Перес вдигна ръка от волана и безмълвно накара тъст си да млъкне.
— Тъкмо заличих дългогодишния си труд да променя репутацията на семейството си заради теб, Хари.
Мидълтън замълча. Знаеше, че през шестдесетте години семейството на Перес е било свързано с мафиотското семейство Дженовезе, но военното разузнаване твърдеше, че младият Джак е напълно чист. Мидълтън никога не бе споменал за проверката на Перес пред дъщеря си.
— И в замяна на това — продължи Перес — трябва да ми обясниш в какво си се забъркал.
— Тук има ръкопис на Шопен — отговори Мидълтън, като потупа куфарчето. — Смятан е за част от съкровището, скрито от нацистите в една църква в Косово.
— Смятан е?
— Фалшив е. Това не е почеркът на Шопен. Бил е сгъван, мачкан…
— И все пак някой вярва, че струва девет живота?
Мидълтън си спомни труповете, разпръснати из „Света София“, и отчаяните викове на умиращото момиче.
„Зелена риза, зелена риза… моля.“
— Много повече от девет, Джак.
Вече пътуваха по магистралата. Перес отби в най-лявото платно и ускори до сто и двадесет.
— Затова те уверявам, Джак, че ти и Чарли трябва да продължите да мислите, че бях в Краков да удостоверя автентичността…
— На ръкопис, който някой друг експерт би разпознал като фалшификат. И внезапно ти, който си проверявал партитури на Бах, Хендел, Вагнер…
— Моцарт — добави Мидълтън.
— … си се подлъгал по очевиден фалшификат.
— Джак, опитвам се да кажа, че…
— И когато Чарли е на път да роди, ти заминаваш за Полша. Това не е типично за теб, Хари.
Мидълтън се загледа в тополите и кленовете, покрай които летяха. После попита:
— Ще изхвърлиш ли питона?
Джак шофираше, притиснал оръжието си — „Питон 357“ — до волана.
— Не, по дяволите. Не и докато не ми кажеш истината.
Мидълтън въздъхна.
— По-добре да не я узнаваш, Джак.
— Защо? — попита Перес и хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. — Мислиш, че положението може да се влоши още повече?
Макар и закоравяла от вродения цинизъм и суровия живот на улична музикантка, деветнадесетгодишната Фелисия Камински бе прекалено млада, за да разбере, че усещането за справедливост и оптимизъм, предизвикано от неочакван успех, е илюзия, не по-надеждна от обещание за целувка. Все още възбудена от кофеина и вида на арестувания от летищната охрана Фауст, от магазина на господин Ейб тя се отправи към едно интернет кафе близо до Колизеума. Според нея това действие бе друго доказателство за хитростта й: беше изчезнала от Виа деле Ботеге и не бе отишла до Пантеона или на север до фонтан „Треви“, места, които Фауст бе оглеждал, нито се върна в дома си в Сан Джовани. Започваше да й се струва, че води таен и целенасочен живот в памет на вуйчо си.
Още в първата минута пред компютъра научи, че Харолд Мидълтън преподава „Музикални шедьоври“ в Американския университет във Вашингтон.
А той се намираше на шестдесет километра от адреса в Балтимор, където трябваше да е новият й дом според Фауст.
В 6:45 имаше полет от „Фиумичино“ през Франкфурт — пристигаше във Вашингтон в 12:45. Тя можеше да размени билета за първа класа с билет за втора и да й останат достатъчно пари, за да вземе такси до университета. Дори ако професор Мидълтън не беше в кабинета си, тя можеше да го докара там. Думите „аз съм племенницата на Хенрик Жединяк“ щяха да приковат вниманието му.
Прекара нощта в евтин мотел, изпълнена с решителност, но се чувстваше гола без цигулката си.
Използва паспорта на Джоана Фелпс, който й бе дал Фауст, и отиде с билета си на гишето на „Алиталия“. Младата жена зад гишето й се усмихна конспираторски, когато Фелисия й обясни, че не искала да лети в компанията на перверзното старче, което й купило билета. Жената дори й обясни откъде да вземе багажа си, който бе свален от вчерашния полет.