„Намеса на неочаквани събития…“
Леонора го погледна и бързо отмести очи. Думите й се сториха по-лесни.
— Семейството ти няма представа? — попита тя.
— Не. Никога не съм им разказвал. Не мислех, че ще ми се наложи да го направя. Вярвах, че мога да ги предпазя от… от всичко това.
Тя инстинктивно стисна ръката му и бързо я пусна.
— Не си виновен, Хари, но зет ти е прав. За нас не беше трудно да те открием. Няма да е трудно и за всеки друг, който те търси. Тук не е безопасно.
— Достатъчно безопасно е за известно време — достатъчно дълго, за да обмисля нещата. Онази Соберски, ме пита за Фауст. Мислеше, че имам нещо общо с него.
— Разбирам, Хари, но ти казах, че Елеана Соберски е садистка и абсолютна лъжкиня — отвърна Тесла.
— Трябва да приемеш, че всичко казано от нея е било предназначено да те подведе и манипулира. Фауст е нашият фантом и тя го знаеше. Какъв по-добър начин да привлече вниманието ти от това да спомене името му?
— Не й се налагаше да привлича вниманието ми, Нора. Беше притиснала пистолет в ребрата ми.
Леспас издуха поредната струя дим и каза:
— Соберски е възнамерявала да те разпитва, Хари. Искала е да те изкара от равновесие и да те притесни. Тя…
Преди Леспас да довърши мисълта си, мобифонът на Мидълтън иззвъня. Той го извади от джоба си, отвори го, но чу само статичен шум. После се обади далечен глас, старчески и на лош английски.
— Полковник Мидълтън? Казвам се Ейбрахам Новаковски. Обаждам се от Рим, за да ви предам съобщение от Фелисия Камински, племенницата на Хенрик Жединяк. Спешно съобщение.
Мидълтън слуша напрегнато няколко минути, после каза:
— Чао, господин Ейб. Милион благодарности.
Затвори телефона и въздъхна тежко. Тесла и Леспас го гледаха с любопитство.
— Говорим за вълка, а той в кошарата — каза Хари.
— Фауст. В страната е. Близо до нас, в Балтимор. Притежава нещо, което Хенрик Жединяк пазеше за мен. Племенницата на Жединяк също е с него.
— В Балтимор? Какво, по дяволите, прави в Балтимор? — попита Леспас.
— Не знам. Племенницата на Жединяк успяла да звънне на семеен приятел в Рим. Той ми се обади. От думите на племенницата стигнал до извода, че Фауст провежда някаква операция, но момичето било прекъснато след минута.
— Казала ли е къде в Балтимор е Фауст? — попита Тесла.
— Но, но споменала къде тя и Фауст ще бъдат утре. По-точно довечера. Някакво място, наречено „Съдът на Кали“ на Темза Стрийт. Щели да вечерят там. Само двамата. Мисля си, че и ние можем да се присъединим към тях.
Тесла и Леспас се вторачиха в Мидълтън. Леонора поклати глава.
— Да се присъединим към тях? Не говориш сериозно, Хари. Само трима сме.
— Имаме нужда от подкрепления за нещо подобно, полковник — каза Леспас. — Освен ако не искаш бърза престрелка и край.
— Това е привлекателно, но не е разумно — възрази Мидълтън. — Не, трябва да поговорим с този тип. Надълго и широко. Така че ще повикаме подкрепления.
Отвори телефона си и прегледа списъка с връзките си. Спря се на инициалите Е. К. и набра номера. Телефонът звънна веднъж. Гласът в ухото на Мидълтън каза:
— Крайно време беше да се обадиш, Хари. Но предполагам, че си прекалено зает напоследък.
— Имам нужда от екип, Емет — отвърна Мидълтън.
— В Балтимор.
— Разбира се, Хари. А какво ще кажеш за това, от което аз имам нужда?
— Можем да поговорим и за това, след като уредим работата в Балтимор.
— Не, трябва да поговорим веднага, мамка му. Напоследък хората, които се сблъскват с теб, имат ужасно лош късмет, Хари. Имаме трупове на летище „Дълес“, в центъра на града на Шестнадесета улица и двама задници с фалшиви карти от ФБР в бар. Добре, разбирам, става дума за самозащита. Но все пак трябва да отговориш на няколко въпроса. И не можем да попречим на местните момчета да те приберат, ако те открият. Господи, още в самото начало трябваше да ни кажеш какво става.
— Я отгатни, Емет. Някой забрави да ми изпрати график. Не знаех какво става. И все още не знам.
— Дори и така да е, трябва да поговорим.
— Няма време, Емет. Батерията ми е почти изчерпана.
— Не се тревожи, Хари, можем да си поговорим за това над чаша кафе. Да речем след пет минути в болничното кафене.
Мидълтън се огледа. В слушалката, Колмбаш се засмя.