Дори и да разполагате с тях, НЕ използвайте дезинфектанти за тоалетната. Негасената вар или дезинфектантите ще убият
полезните бактерии, които разграждат фекалиите, и след това те ШЕ започнат да миришат! След като се изходите, покрийте ^калиите с пръст. Добавете малко вода, която ще подпомогне работата на бактериите.
Направете капак за отходното място, който да държи мухите настрана, и не забравяйте всеки път да го слагате обратно на мястото му или мухите, които кацат наоколо, могат да кацнат и по храната ви и да поставят началото на инфекциозен цикъл.
Ако след известно време отходното място започне да мирише, изкопайте ново. Запълнете с пръст старото отходно място. Направете ново клекало и изгорете старото клекало и капака.
Отходно място с дълбока дупка Изкопайте дупка с дълбочина 1.25 м и широчина 45 см. Укрепете краищата с греди или камъни и пръст, за да създадеше място, удобно за клечане. Върху дупката наредете греди, така че да остане само един отвор, през който да се облекчавате (или няколко, ако сте голяма група и правите обща тоалетна). Посипете ги с дървена пепел, за да запълните цепнатините между тях - тя освен това ще спира мухите.
Направете капак от по-малко дървено парче, с който да покриете отвора (а), или използвайте голям плосък камък или голямо листо, което затискате с малки камъни. Не забравяйте да го поставяте върху отвора.
Писоар
Изкопайте дупка, дълбока около 60 см. Напълнете три четвърти от нея с едри камъни, а отгоре натрупайте пръст, в Която сте поставили направена от кора Фуния. Разположете го достатъчно близо до лагера, за да сте сигурни, че хората ще си правят труда да го използват.
Пещ за изгаряне
Ако има прекадено много боклуци, които трябва да Се изгарят в огъня, направете отделно огнище в района на тоалетната. Ако разполагате с голям метален съд, използвайте го като пещ. Заровете всички неизгорели боклуци в яма за отпадъци.
Сапун
Миенето със сапун отстранява естествените мазнини, намалява водоустойчивостта на кожата и я прави по-уязвима за атаките на микробите. В условия на оцеляване е грешка да се миете твърде често със сапун. Сапунът обаче е най-широко използваният антисептик, по-добър от много други, като например йода, който освен микробите, разрушава и кожата. Той е идеалното средство за изтъркване на ръцете, преди да окажете първа помощ за някоя рана-. Пазете сапун за тази цел.
ЛАГЕРЕН РЕД
• Не приготвяйте дивеча в лагера: одерете, изкормете и източете кръвта на животното при капаните. Това привлича дивеча към капаните, а не към лагера.
• Дръжте храната покрита и повдигната над земята. Ако я държите в дърветата, уверете се, че е извън обсега на живеещите по дърветата животни.
• Поставяйте капачките върху бутилките с вода и върху съдовете с хранителни припаси веднага след като сте ги ползвали.
• Дръжте неупотребяваните дрехи и екипировка в своя подслон. Не ги оставяйте на места, кьдето могат да се овлажнят или да изгорят.
• Трябва да имате отделно място за всяко нещо и да съхранявате нещата спретнато: дърво за консервите и приборите за готвене, окачете ги върху клоните и вейките, с отделно място за лъжиците и канчетата - и дръжте всичко над земята. Закрепете кутия върху дьнера на някое дърво, за да я използвате като бюфет.
• Никога не оставяйте огъня без наглеждане.
Приготвяне на сапун
Необходими са два компонента - мазнина и основа, за да направите сапун. Мазнината може да бъде животинска мазнина (включително и от риба) или растителна, но не и земно масло. Основата може да се получи от изгарянето на дърва или водорасли, за да получите пепел.
МЕТОД: Измийте пепелта с вода. Прецедете и я сварете заедно с мазнината. Варете сместа на бавен огън, докато от нея се изпари достатъчно течност, и след товая оставете да изстине. Този сапун ще чисти кожата, но не е антисептичен. Добавянето на корен от хрян или на борова смола ще го направи антисептичен.
Ще е необходимо да експериментирате, за да постигнете правилния баланс на различните компоненти. Започнете с повече мазнина, отколкото основа, защото прекадено голямото количество основа ще възпали кожата и ще я направи суха.
СЕЧИВА
Преди хората да открият метала и да се научат да го обработват, сечивата са били изработвани от камък и по-специално от кремък, обсидиан, кварц и други гладки камъни; от кост и други природни материали. От камъните могат да се направят ефикасни чукове, самостоятелни или прикрепени към дръжка. Гладките камъни могат да бъдат натрошени (нащьрб-вани и отлюгцвани), за да се образува остър ръб; от някои други видове камъни, като аспида например, също може да се създаде режещо острие, макар че те нямат достатъчна здравина, за да се използват за нанасяне на удари.