Тънкото плоско бръснарско ножче също може да се използва като стрелка на компас, защото е изработено от две метални пластини, съединени заедно. Може да се намагнитизира просто като се наточи ВНИМАТЕЛНО в дланта на ръката. Провисете го във въздуха.
Използвайте и други методи, за да определите къде е север, и след това разберете кой край от стрелката на вашия нов компас-игла коя посока сочи и маркирайте една от тях. Възстановявайте от време на време намагнитизирването на стрелката на компаса и винаги сверявайте отчетените данни със слънцето. Компасът може да “полудее”,ако около вас има големи количества железни материали.
Растителни указатели
Дори и без компас или слънце, които да ви покажат посоката, можете да получите указание за посоката север - юг от растенията. Те са с тенденция да израстват към слънцето, така че цветовете им и по-изобилната растителност в северното полукълбо ще бъде обърната на юг, а в южното - на север.
Мъхът по стволовете на дърветата е по-зелен и изобилен пак от посочената страна (от другата той ще бъде от жълтеникав До кафяв). Дърветата със зърнеста кора ще са с по-оскъдни зърна от северната страна на ствола.
Ако дърветата са отсечени или повалени, шарката на Пръстените върху отрязания пън също дава указание за посоката - по-голямо нарастване се отбелязва от страната на екватора, така че от тази страна пръстените са разположени по-нарядко.
Съществуват дори растения, известни със своята тация север-юг:
Растение северен полюс, което расте в Южна Африка, се накланя на север, за да се възползва в по-голяма степен от слънчевите лъчи.
Растението компас от Северна Америка насочва листата си в посока север-юг. Неговият профил, гледан от изток или запад, е твърде различен от този, наблюдаван от север или юг.
Посока на вятъра
Ако посоката на преобладаващия вятър е известна, тя може да се използва за поддържане на посоката - съществуват съпоставими модели по всички точки на света, но те не винаги са едни и същи през цялата година.
Там, където има силен вятър винаги в една и съща посока, растенията и дърветата може да са наклонени в една посока -ясно указание за ориентацията на вятъра. Но растенията не са единствения указател за посоката на вятъра: птиците и насекомите обикновено строят гнездата си на завет, а паяците не плетат паяжините си на ветровито място. Снежните преспи и пясъчните дюни също са натрупвани по различен начин в зависимост от преобладаващия вятър, който духа от външната страна на високите централни планински хребети.
Луната като указател
Луната няма собствена светлина, тя отразява светлината на сЛъНЦето. Обикаляйки около земята за 28 дни, формата на отразената светлина се изменя в съответствие с положението, в което луната се намира. Когато тя е от същата страна на земята, оТ която е и слънцето, не се вижда никаква светлина - това е "новолунието" (а) - след това тя започва да отразява светлина оТ своята видима дясна страна в постепенно увеличаваща се област, докато луната "нараства". При пълнолуние тя се намира на противоположната страна на земята спрямо слънцето (Ь) и след това започва да "намалява", отразяващата област постепенно се смалява до едно тънко резенче върху видимата лява страна. Това може да се използва за определяне на посоката.
Ако луната изгрява, ПРЕДИ слънцето да е залязло, осветената част ще е на запад. Ако луната изгрява СЛЕД полунощ, осветената страна ще бъде на изток. Това може да изглежда малко очевидно, но то наистина означава, че разполагате с един приблизителен ориентир за посоката изток-запад през нощта.
Определяне на посоката по звездите
Звездите заемат едно и също положение една спрямо Дру и минават през едни и същи места нощ след нощ. Техният m над хоризонта започва с четири минути по-рано всяка нощ разлика от два часа във времето за един месец. Ако научите цЯКо звезда в определена позиция в определен момент дадена вечеп след това сверите позицията й следващата вечер по същ0Тс време, ще откриете, че тя се е преместила с един градус по посока обратна на часовниковата стрелка в северното полукълбо и Пь посока на часовниковата стрелка в южното полукълбо Изгрявайки на изток, звездите достигат до своя зенит и след тежа залязват на западния хоризонт на същото разстояние от залпа на каквото са изгрели.
Звездите са изучавани от хиляди години и в древността групите или съзвездията, които са се виждали с невъоръжено око, са били наречени с имената на различни животни н митологични образи, на чиято форма те са оприличавани.