В северното полукълбо има звездни групи, които остават видими през цялата нощ, въртейки се около единствената звезда която видимо не се движи - Полярната звезда (ценен навигационен помощник, защото е разположена почти точно вд северния полюс). В южното полукълбо Полярната звезда не се вижда и в него няма съпоставима по яркост и неподвижност кжп звезда, но при определянето на посоката в южното полукълбо се използва съзвездието Южен кръст по начин, който ще обясни': по-късно.
Северното небе
Основните съзвездия, които трябва да научите, са Голяма1 мечка (а), Касиопея (Ь) и Орион (с), всяко от които, подобно ' всички звезди в северното небе, видимо обикаля около Полярна звезда (d). Първите две съзвездия не залязват.
ц съзвездиясе появяват по различно gpie в съответствие с географската урина, а Орион е най-полезен, ако се а^иратеблизо до
екватора.
Всяко от тези съзвездия може да се използва по определен начин, за да проверите местоположението на Полярната звезда, но щом се научите да я познавате, вероятно няма да се налага да я проверявате всеки път.
През Полярната звезда може да се прокара линия, свързваща Касиопея и Голямата мечка. Ще забележите, че двете най-долни звезди на Голямата мечка (както е показано на рисунката), сочат почти право в Полярната звезда. По-лесно ще откриете тези съзвездия, ако гледате по протежение на Млечния път, който се простира в небето и прилича на мъглива лента от милиони звезди.
Голямата мечка (а) обикаля около Полярната звезда. Цвете звезди, Дубхе (х) и Мерак (у) сочат, над Дубхе, почти право в Полярната звезда, която се намира на около четири пъти по-голямо разстояние от разстоянието между тях двете.
Касиопея (Ь) е с формата на буквата IV и също обикаля около Полярната звезда. Тя се намира на противоположната страна на Полярната звезда и е приблизително на същото видимо разстояние от нея като Голямата мечка.
В ясни, тъмни нощи това съзвездие може да се наблюдава, простиращо се върху Млечния път. Откриването на това съзвездие е от полза като указание за определяне местоположението на Полярната звезда, ако поради някаква причина Голямата мечка не се вижда. Централната звезда сочи почти директно към нея.
Орион (с) изгрява над екватора и може да се види и от двете полукълба. Изгрява откъм неговата страна, право на изток, независимо от географската ширина, на която се намира наблюдателят, и залязва право на запад. Минтака (а) се намира точно над екватора. Орион се появява още по-далече от Полярната звезда в сравнение с предишните съзвездия. Лесно се открива по трите звезди, образуващи пояса му и по по-малките звезди, образуващи меча му.
Останалите звезди също могат да се използват за определяне на посоката. Забийте две колчета в земята, едното да е по-късо от другото, така че да можете да наблюдавате по мислената линия, свързваща техните върхове (или използвайте мерника на някоя пушка, закрепена в неподвижно положение). Наблюдавайки по протежение на тях коя да е звезда, с изключение на Полярната звезда, ще залежите, че тя се движи. От привидното движение на звездите можете да определите посоката, към която сте обърнати.
r----Привидно издигаща се — с лице на изток
Привидно спускаща се - с лице на запад Плосъклупинг на дясно - с лице на юг Плосък лупинг на ляво - с лице на север
Je3U посоки са само приблизителни, но за целите на навигацията те ще ви свършат работа. В южното полукълбо трябва да се обърнат обратно.
Разчитане на южното небе
В близост до Южния небесен полюс няма достатъчно ярка звезда, която лесно да се разпознава. Вместо това като указател за южната посока се използва едно характерно съзвездие -Южният кръст, съзвездие отпетзвезди, което може дасеразличи от две други кръстовидно оформени групи по своя размер - то е
Един от начините да се открие Южния кръст е като *°гледнете по протежение на Млечния път, поясът от милиони ^сзди _
,чи> проетиращ се в небето, които може да се види в ясна
По средата на този пояс има едно тъмно петно, където ак
от космически прах затъмнява звездите зад него, известно 0 въглищния чувал. От едната му страна се намира Южният ст
’ от другата - две ярки указателни звезди.
Откриване на посока юг
За да откриете накъде е юг, пуснете мислена линия по линията на кръста, която да бъде четири пъти и половина по-дълга от него и след това я спуснете право надолу към хоризонта. Фиксирайте, ако можете, някаква характерна особеност на земната повърхност или забийте две пръчки в земята, за да се ориентирате за посоката през деня.