Австралия
1• Смъртоносната пепелянка (Acanthophis antarcticus) е кафеникава, червеникава или сива с потъмни ивици, с дебело тяло и размери средно 45-60 см; в пясъчните райони на по-голяма част от Австралия, Папуа Нова Гвинея и по някои от близките острови. Добре се маскира; силно отровна, но не толкова опасна, колкото тигровата змия и тайпанът.
2*Австралийска черна змия (Pseudechisporphyriacus) е средно 1.5-2 м, тънка, синьочерна със светлочервен корем; в или близо
до прясна вода в по-голямата част на Австралия и Папуа Нова Гвинея. Съществува повече от един вид. Агресивна и много отровна.
3 «Австралийската кафява змия (Pseudonaja textilis) етънка, жълтеникаво сива до кафява със светъл корем, достигаща средно 1.5-2 м; в сухите части на Австра-лия и Папуа Нова Гвинея. Има повече от един вид. Агресивна и много отровна.
4*Тигровата змия (Notechis scutalus) е средно 1.3-1.6 м, с дебело тяло, голяма глава, светлокафяви ленти, примесени със зеленожълто, сиво или оранжево-кафяво; в полубезводните области
на Австралия и Тасмания. Агресивна, много отровна, основна причина за смъртоносните ухапвания от змии.
5*Тайпанът (Oxyuranus scute-llatiis) е в равномерен светло или тъмнокафяв цвят отстрани и по корема и може да достигне до 3.5 м; в откритите и гористи части на северна Австралия. Свирепа, когато бъде предизвикана, смъртоносна.
6 «Морските змии се срещат в Индийския и Тихия океан; някои са отчасти и сухоземни, в речните заливи и крайбрежните блата. Различават се по цвят и размер, средно са около 1.3-1.5 м, със сплескани, като лопати опашки. Люспите им ги отличават от змиорките. Не са агресивни, но някои от тях са най-отровните от всички змии.
Змиите са с отлична маскировъчна окраска, единствено движението ги издава. В обитаваните от змии местности вие ще минавате покрай много от тях всеки ден, без да ги забележите.
Опасността да бъдете ухапани от тях е малка и във всички случаи, освен в най-лошите, се възстановявате. В Малайзия много повече хора умират всяка година от
^44 Джон Уайзман
падащи кокосови орехи, а в Индия много повече са случаите t)a хоспитализация на хора, ухапани от плъхове!
Ухапването от отровна змия винаги трябва да се приема много сериозно, но сериозността на положението е различна. Когато хапят при самоотбрана, много от змиите пускат съвсем малко отрова, а понякога изобщо не отделят отрова. Ако змията не е във форма или скоро е ухапала някой друг, отровата й може да не е силна, а в отровните й торбички да има съвсем малко количество. Дрехите и обувките могат да отслабят силата на ухапването. При много от отровните змии дозата необходима, за да убие човек, е много по-голяма от количеството, което те отделят при едно ухапване.
НЯМА отровни змии в Нова Зеландия, Куба, Хаити, Ямайка, Пуерто Рико, Ирландия, Полинезия и полярните области.
Гущери
7» Heloderma suspectum е гущер, който се среща само в Аризона, Мексико и съседните области. Голяма закръглена глава, дебело масивно тяло, къса, набита опашка и светложълти шарки, достига средно 37-45 см. Ухапването му е отровно, но е възможно само ако го пипате с ръце.
8*Мънистеният гущер (Heloderma horridum) прилича на Heloderma suspectum, но е по-тъмен и по-голям, с по-тънка опашка и с цветни петна, а не ленти; в някои безводни райони на Мексико и Централна Америка. Кротък, но ухапването му е отровно. Не го пипайте.
Q ОПАСНИ МОРСКИ ОБИТАТЕЛИ
Тези риби и морски твари са опасни. Повечето от тях или „ отровни при допир, или имат отровно месо.
РЕЧНИ ЗАПЛАХИ
1 «Електрическите змиорки (Electrophorus electricus) могат да достигнат близо 2 м дължина и 20 см дебелина; те са закръглени, оцветени от маслинено до черно, по-светли отдолу; обитават басейните на Ориноко и Амазонка в Южна Америка. Често предпочитат плитките води, които са по-богати на кислород. Ситата на тока от някой по-едър екземпляр може да достигне до 500 волта, достатъчно, за да събори човека.
2«Пираните (Serrasalmus) се срещат в речните системи на Ориноко, Амазонка и Парагвай в Южна Америка. Размерът им е различен, но могат да достигнат до 50 см, всички са с широко и набито тяло, големи челюсти с остри като бръснач, сключващи се зъби. Могат да бъдат много опасни, особено по време на сухия сезон, когато нивото на водата е ниско.
МОРЕ И РЕКИ
3«Жилещите скатове (Dasyatidae) са опасни в плитките води, особено в тропическите райони, а не само по пясъчните брегове. Твърде различни, но всички са с характерната форма на скат, макар че трудно могат да бъдат забелязани от газещия във водата Някои от тях се срещат и в реките на тропическа Южна Америка и западна Африка. Пресноводните жилещи скатове Радко надминават 30 см. Не се срещат в реките, вливащи се в Часифика. Отровните шипове в опашката могат да предизвикат Сериозна, понякога смъртоносна рана.