След обилната смесица от закуска, обед и вечеря, запалих цигара и си спомних за водката. Светла я донесе от хладилника — съвсем пълна, изпотена бутилка. Човек трудно би могъл да предположи, че аз и тя сме прекарали повече от денонощие в непосредствена близост и тя е все още непокътната. Нежно отвъртях капачката и отпих. О-о, чудесно! Красивата магия на водката.
Дали Александър е идвал тук и се е чувствал толкова добре. Едва ли! Струва ми се, че цялата тази история, която се случи между него и Светла на онази есенна бригада в началото на втори курс бе блъф от страна на богинята. Александър бе малка карта, която заплашваше да стане метър, но не стана, Светла я изчисти. А аз се хванах. Страхотен блъф. И жените са едни системи…
— Кога ще си ходиш? — попитах съвсем нетактично, но Светла се усмихна, сякаш очакваше този въпрос. Тя очакваше от мен всичко.
— Ами, мислех да си ходя още вчера, но… те срещнах. Вече съм в четвърти курс, нямам никаква работа в този град. И все пак не ми се тръгва. — Тя се надвеси над мен и заля с прекрасните си коси. — Ще си отида, когато ти си тръгнеш. Искам да живеем заедно. Тук Сами. Много искам! Мога да остана до петнадесети, мога и след това, няма да отида на бригада, ако останеш. Представяш ли си колко гот ще бъде — заключени, тук, като затворници на любовта…
Представих си и се ужасих. Само след няколко дни щяхме да се чудим какво да правим в леглото. Казах й, че трябва все пак да проверя какво става със злополучния ми шофьорски курс, да взема няколко часа кормуване, а след това съм обещал на Боги да отидем заедно във Варна, след два-три дни. Извадих и последния си коз — хазайката на Светла. Това бе едно петдесет годишно подобие на жена — мъжемразка. В договорните отношения нея и наемателките й, имаше точка, която изключваше пребиваването на мъже в квартирата по какъвто и да е повод. Понякога старата моралистка и пазителка на женската чест и достойнство правеше неочаквани проверки. При една такава проверка ме завари буквално без гащи, тук или по-точно позвъня и се разтропа на вратата с истерични крясъци да й отворят. Облякох се светкавично и предложих да се скрия на терасата. Тя одобри и отиде да отвори. Но преценявайки сериозността на положението реших да се прехвърля на терасата на долния, трети етаж, с пълно основание, защото хазайката — вещица не пропуснала да провери на терасата. Скачайки на долния етаж се оплетох в простора и съборих антената, от вратата водеща към терасата мигновено се показа една жена, досущ приличаше на хазайката на Светла, но крещеше значително по-добре от нея. След като осъзнах невъзможността за конструктивен диалог се обявих за крадец и скочих на терасата на втория етаж, но и там положението не бе сигурно, защото оня от горе продължаваше да крещи и скочих на тротоара, тъй като гарсониерата на първия етаж нямаше тераса. Пробягах двайсетина метра и установих, че съм си навехнал крака, бях си разранил и ръцете, които поеха част от тежестта на тялото. Изчаках половин час на една пейка в градската градина и когато хазайката си тръгна се качих отново горе. Светла се зарадва и изплаши от раните ми. Нищо особено — бих повторил тази каскада още стотици пъти, заради Светла си струваше да се скочи от четвъртия етаж направо, но се преструвах, че много се страхувам от хазайката й и не бих се навил вече да използувам панорамния асансьор. В своя живот често вършим неща, които просто не знаем защо вършим.
Споразумяхме се да прекараме и тази нощ заедно, а утре аз ще отида до клуба на СБА, а Светла ще си тръгне.
3.
На другия ден не отидох до клуба на СБА. Привечер Светла си тръгна. Изпратих я на гарата. Когато се изгуби от погледа ми си отдъхнах. Любовта е робство. Поех бавно към механа „Хайдушка среща“ — едно уютно и страхотно заведение, но не му отиваше определението механа. Въпреки ранния час, свободните места бяха малко. Седнах на единствената свободна маса и си поръчах обилна вечеря и бира. Хапвах и се оглеждах високомерно, искаше ми се да създам впечатлението за човек, който се храни всяка вечер по заведения. Навярно успявах. Наоколо имаше много момичета, повечето красиви, някои сами, но не можех да мисля за тях след две нощи със Светла. За да не развалям впечатлението, което смятах, че вече съм направил, приготвих се да платя веднага, след като се нахраних. И съвсем неочаквано пред масата ми се изправи Боги.
— Лудият си седи тук и си пие бирата, а аз обърнах целия град, за да го търся.
— Сядай! Ще пиеш една бира, нали? — махнах на сервитьора.
— Не! — Бог седна. — Няма да пия само една бира.