Времето се бе застудило — капризите на оная циганка есента. Бог обясни, че над страната ни са преминали някакви неприятни въздушни маси, отговорих му, че предпочитам обикновените, като тази в квартирата му, стига да не са празни и продължих да зъзна, защото бях само по любимата си ризка. Пътят от механата до къщата на Боги ми се стори невероятно дълъг, затова като пристигнахме връхлетях в стаята. Изглежда стъпих върху някого, тъй като пронизителен рев раздра задрямалата тишина, преместих виновния крак, но настъпих друго тяло, опитвайки се да го предпазя, загубих равновесие и паднах върху мирно спящите обитатели на къщата.
— Добре е приятелю, както си паднал да си намериш място и да заспиваш! — посъветва ме съвършено непознат глас.
В тази минута влезе и Бог, запали лампата и започна да се смее. Оказах се очи в очи с някаква брадясала, грозна мутра. Освен него на пода се бяха натръшкали още трима, върху които бях паднал. Не ги познавах. На едното легло спеше Червенокосият, а на другото стоеше табелка „REZERVE“, която бях откраднал от кафе-сладкарница „ФАКЕЛ“. При такъв внимателен оглед на стаята, бе изключено да не забележа почти пълна бутилка с ракия, застанала самотна между гардероба и леглото на Боги. Протегнах ръка, улових я и се изправихме заедно. Боги продължаваше да се смее в рамката на вратата.
— Бог, виж какво намерих!
— Е-еее! — Не успя да прикрие възхищението си той. — Твоята мадама те е заразила с вълшебство.
След миг вече бяхме на масата и употребявахме моята находка. Бог ми обясни, че тези които са нападали по земята са негови приятели от първи курс. Представи ми ги. След всяко произнесено име, някой от тях се размърдваше и кимаше с глава, като че ли спеше на деловия президиум. Запознали се на някакъв подход в Родопите, голямо пиене паднало. Свестни момчета-пияници. Странен човек бе Боги, имаше толкова много приятели, всички негови познати автоматически се превръщаха в приятели. Всъщност той се казваше Иван, но отдавна бе провъзгласен за бог и всички го наричаха така. Сред неговите приятели, а те всички бяха „най-добри“ имаше от всякакъв дол дренки, като се започнеше от мен и Пил, Малкият и Върхът, Сержант Джоко и най-тъпият мъж в института, и се свърши чак с отличниците — онези прашни, мухлясали читанки, които прекарваха цялото си време в отшелничество, свели тъп поглед върху книги с твърде непонятно за ограничените им умствени възможности съдържание, с една единствена цел — да изкарат високи оценки, зад които да покрият великото си невежество. Е, разбира се, не всички отличници бяха такова качество, сред тях имаше и хора с неограничен умствен потенциал, който бяха вложили от немай къде в преподавания материал.
Аз също имах много приятели, въпреки, че никога не съм си обяснявал какво точно е приятелството и често съм си мислил: от толкова много приятели съм почти без приятели. Възможно ли е човек да има много приятели и въобще приятели, та той си остава завинаги сам. Човешкият живот е мъчителна, дива самота, а краят му — начало на безкрайна самота… А бог Иван? Той е сътворен за своите приятели и живее чрез тях. Или…
Цигарата изгори пръстите ми, бях я забравил. Едва сега установих, че Боги ми говори нещо. Последната фраза, която улових ми се стори много смешна, смешно бе и положението, в което бях изпаднал, смешен ми беше и Бог, който мислеше, че разговаря с мен. Разсмях се. Бог ме погледна учуден и разясни, че в това няма нищо смешно и той е наистина страшно самотен, аз се учудих по твърде необичаен начин, което накара Боги да се разсмее и с това сериозният ни разговор приключи. Ние никога не говорехме сериозно — бяхме ужасни несериозници. Не се и стараехме да бъдем сериозни, имахме достатъчно време — смъртта е пред нас.
Ракията, която неумолимо намаляваше, разпръскваше огненият си дъх из цялата стая и просто се чудех на нервите на Пил и четиримата приятели на Бог, които упорито се опитваха да заспят. За нас купонът течеше…
— Ей, вие откачените, не смятате ли, че е време да си лягате! — простена Червенокосият Пил.
— Спокойно, Пил! От сън полза няма — отговорих аз.
— Хубаво би било все пак да поспите, ако не заради вас, то поне за тези, които имат нещастието и необходимите нерви да ви търпят.
Бог направи жест, който означаваше, че наистина прекалявахме и тихо предложи да си лягаме. Посочих му недопитата ракия и той въздъхна тежко.
— На твое място, Пил, не бих си губил времето в сън. Сигурно си чувал, че червенокосите живеят по-малко от останалите. Ако имах червена коса, бих оползотворявал пълноценно всеки миг.
— Гадни алкохолици, да не мислите, че ще ме надживеете. Алкохолът ще ви погуби. Не виждате ли че още сега е размекнал мозъците ви.