Но видях нещо друго. Всички обитатели на стаята бяха костюмирани, като че ли са ходили предишния ден на сватба. Костюмиран бе дори Върхът, костюмът му стоеше като индианска палатка. Той бе избутал Червенокосия до стената и заел законно полагащата ми се половина от леглото.
4.
Малко преди обяд се събудих окончателно. Червенокосият и Върхът бяха изчезнали. Бог бе разлистил на масата някакви чертежи, имаше още един изпит. Двама от приятелите му учеха на пода, а третият — на другото легло. Брадясалата, грозна мутра, която бях зърнал от съвсем близо, я нямаше, нямаше го и тайнствения гост пристигнал последен. Този, който учеше на леглото попита нещо Боги на напълно непонятен език. Бог обясни горе-долу следното:
— Да кажем, искаме да установим съществува ли някаква зависимост между две случайни величини — например — пиене на водка и пиене на бира. За целта разглеждаме една произволно избрана генерална съвкупност, такава може да ни бъде някоя кръчма — например — „Зора“, а обекти на нашата генерална съвкупност ще бъдат хората от М.А.О (Местна Алкохолна Общност). Сега, трябва да установим възможностите и уменията на всеки обект от тази генерална съвкупност спрямо избраните величини. Съвсем ясно е, че хората от М.А.О. употребяват и бира, и водка, следователно между двете величини съществува зависимост, тази зависимост се нарича корелационна зависимост. Ако даден обект употребява добре както големи количества водка, така и големи количества бира или не е в състояние да се справи, както с малки количества водка, така и с малки количества бира (за дадения пример това е изключено), то казваме, че между величините пиене на водка и пиене на бира съществува положителна корелационна зависимост. Ако обаче обектите пият добре бира, но не им върви водката или обратното, казваме, че между пиене на бира и пиене на водка съществува отрицателна корелационна зависимост. Разбра ли?
Е, бивало и да не го разбере, чак аз го разбрах и си го представих, но нямах особена полза, защото този изпит, навярно съм го минал. Боги беше велик.
— Ето, виж! — продължи Боги. — Сега ще ти го представя графично. Това то е величината пиене на бира, ще я означим с „Х“, а това пиене на водка — „Y“…
Протегнах се и измънках мързеливо. Взех си цигара и я запалих. Увлечен в обясненията, Бог пропусна да отбележи странния факт, че вече съм буден и едва когато димът от цигарата го обгърна целия, той извърна глава и се усмихна.
— Ето, че изгря най-после. Ще ми помогнеш ли?
— Разбира се! — станах решително. — Надявам се нямаш предвид това, което толкова сладко обясняваш.
— Опазил ни Господ! — Боги ми показа купчина костюми върху пода. Свалих и моя и ги натъпкахме в два сака.
В магазина за химическо чистене ни посрещнаха с изненада и неразбиране. Държаха се с нас, като че ли сме дошли да ги уволняваме. Бог неубедително излъга, че сме от студентския театър и се готвим за новия сезон, аз добавих, че ще поставяме „Дванадесет разгневени мъже“. Все пак, приеха костюмите и ни издадоха фактура.
По всяка вероятност минаваше дванадесет, защото една от лелките в магазина за химическо чистене затръшна след нас вратата и я заключи, а работното им време бе до един часа. Денят бе слънчев и приятен и нямаше нищо общо с нощния студ, навярно неприятните въздушни маси са престанали да преминават над слънчевата ни родина. Минахме през клуба на СБА, оказа се, че съм на градско кормуване следобед от един. Предупредих Бог да не напуска квартирата си от един до три, защото би било много жалко, ако се срещнем из града по това време.
Обядвахме в студентския стол. Изпушихме по цигара пред него и се разделихме. Бог се прибра в квартирата си, а аз се озовах на сборния пункт, пред втори блок, за да чакам учебната „Жигула“. Бях изтървал четири часа, но както казваше бате Жоро — инструктора — това си оставаше за моя сметка.
Колата пристигна минута след мен. Не обичах да закъснявам, да нося часовник и да бързам.
Стори ми се, че инструктора се зарадва на срещата. Кой знае защо му бях станал любимец от настоящия курс. Наричаше ме Херко, защото съм му приличал на Херкулес, значително по-често ме обозначаваше с псевдоними като Перко, идиот, крети, и най-често сиво искърско говедо, което апострофирах с твърдението, че съм симентал.