Тръгнах сам. Майката на Бог бе родена в Кристал сити и много често някой от роднините му го отвличаше. Да знаеха само как ги мразех. Влязох в ресторанта, но ми стана тъпо и си тръгнах.
В квартирата изпуших няколко цигари и си отворих бира. Навън валеше проливен дъжд. Стана ми студено. Обвих се с няколко одеала и заспах, събудих се, отново заспах и отново се събудих. Дъждът бе престанал. Реших да се поразходя.
Разходката ми се оказа съвсем кратка — от квартирата до „Фея“-та. Повечето места бяха заети и въпреки това ми се стори тихо и приятно — алкохолни пари, цигарен дим, музика. Струваше си човек да остане и да погуби част от времето си тук. Огледах се за познати. Като че ли всички са си заминали за празника. На една маса седеше момиче с приятна външност. Погледите ни се срещнаха, но нейният избяга в една табела на отсрещната стена, която гласеше: „Чистотата — мерило за културата на социалистическия гражданин“. Приближих се и съвсем любезно попитах:
— Имате ли нещо против да поскучаем заедно тази вечер?
Тя ме погледна с безразличие и мълчаливо отпи от кафето си.
— Благодаря! — оставих си цигарите на масата и седнах. — Тук е чудесно. Хубаво ли е кафето?
Дали пък не бе глухоняма. Потърсих с очи сервитьорката, искаше ми се да бъде отново оная прелест с изящните крака.
— Здравей, Луд! — дочух зад гърба си. — Какво ще пиеш? — До масата застана Оги в твърде необичайна за него униформа на сервитьор.
— О-о! — изненадах се аз. — От кога работиш тук?
— Има месец. Нали прекъснах това лято.
— Как е кафето?
Оги се огледа и поверително съобщи:
— Боклук!
— Жалко! Пиеше ми се кафе. Донеси една водка, не, по-добре две водки и две коли.
Оги се отдалечи. И той ми беше колега, от бившата ми група. В първи курс се прехвърли в друга специалност.
— Как се чувства една фея сама в „Фея“-та?
— Чакам една приятелка.
— Чудесно! Обзалагам се, че няма да дойде.
Тя се усмихна. Извади си цигара. Поднесох й огънче, като едва не разлях кафето й. Това бе достатъчно добър повод да се преместя на стола до нея. Оги донесе водките.
— Наздраве, Луд! Весело прекарване ви желая!
— Аз не съм си поръчвала водка! — възпротиви се феята.
— Да, но нали собственоушно чу, че кафето е боклук.
Тя се усмихна отново и вдигна чашата си.
— Благодаря! Наздраве, тогава!
— Наздраве! — отпихме.
— Както вече разбра, наричат ме Луд, защото се казвам Лудвиг — излъгах аз, всъщност се казвах Детелин, но това нямаше особено значение.
— Приятно ми е! Наричат ме Светла, защото се казвам Светла.
Ох, още една Светла. Тя се усмихна чаровно. Загубих за малко нишката.
— Радвам се, че се запознахме. Наздраве! Аз, съм студент и ще бъда в трети курс през настоящата учебна година.
— О-о-о! — Интересът й се повиши с няколко октави. — А аз ще бъда в първи курс. Сега съм на бригада.
— Къде? В „Не се кради човече“ ли?
— Какво е пък това?
— Така наричат консервения комбинат.
— О, не! Работя в завода за олово и хартия — ЗОХ.
— Миналата година работех там. Ужасно е.
Разговорът потръгна и съвсем скоро придоби сериозни измерения. Оги донесе още по една водка. Мислено разсъбличах събеседницата си. Тя имаше божествено тяло. В това, че си мислех само за секс, нямаше нищо лошо. Лошото бе това, че не си мислех само за секс. Поръчах още по една водка. Господи, колко съм грешен, дали ще се намери грехомер, който да побере душата ми. А водката е великолепна. Поръчах още две. Толкова я обичам тази проклетница.
За съжаление трябваше да ставаме. Заведението преустановяваше работа. Оги каза, че сметката е оправена още преди две години и категорично отказа да вземе парите ми. Възпротивих се, но… Светла ме гледаше вече подчертано влюбено. Навън ведрееше прекрасна нощ.
— Да отидем до моята квартира. Ще послушаме малко музика. Живея наблизо.
— Добре. В бригадирския лагер е невероятно тъпо. Не ми се прибира. — Съгласи се тя и нежно се притисна до мен. Звездите ни се усмихнаха отгоре. Тръгнахме прегърнати и щастливи.
Включих касетофона, нали за това бяхме дошли. Най-после истинска музика — силна, вбесяваща, опияняваща. Светла също я хареса. Загасих лампата и запалих свещ. Тя седна на леглото, което вече наричах свое, някои жени имат интуиция. Запали цигара.
— Искаш ли швепс? — Тя ме погледна така, сякаш искаше да каже: „Ти наистина си Луд“, затова бързо добавих — Или бира? — Забравих за двете бутилки водка, може би и заради това, че много ми се пиеше бира. Тя се усмихна и заяви, че обича страстно бира. Бе изключителна жена, още се чудех как успя да изпие четири водки без това да й се отрази фаталистично. Четири е нещастно число за представителките на нежния пол. Тя дори бе по-трезва от мен. Каква жена!