Донесох две бири и оставих останалите да се изстудяват в банята под течащата вода. Седнах срещу нея, запалих цигара и започнах да й говоря глупости. Тя се справяше с бирата чудесно, което говореше, че между двете алкохолни величини — пиене на водка и пиене на бира — съществува положителна корелационна зависимост, ако приемем, че Светла е част от представителната извадка на една генерална съвкупност. Стори ми се, че съм в състояние да го представя графично. Тя започна видимо да скучае, а аз продължавах да й говоря глупости.
— Хайде да си лягаме! — тихо предложи тя.
Великолепна идея. Какъв съм загубеняк. Станах и я прегърнах. Устните ни се сляха. Оставихме бутилките на пода и паднахме в леглото. То ни посрещна с яростно ръмжене, но когато го залюляхме постепенно се примири. Любовта приседна при нас и майчински погали главите ни. Като във вълшебен сън…
Станах и се досъблякох. Изпих остатъка от бирата и донесох от банята други две. Светла пое с готовност пълната. Седнах до главата й, запалих цигара и я погалих.
— С теб ми е много хубаво! — промълви тя и това стигаше, за да подновим любовните занимания. О, тя бе страшно дива, като че ли бе прекарала последните няколко месеца на пуст остров.
— Очарователна си! — прошепнах и безсилен, безпомощен заспах. Стори ми се, че съвсем след малко Светла ме разтресе.
— Луд! Луд, има ли още бира?
— В банята — отговорих аз сънено и сърдито, наместих се по-удобно и се приготвих да довърша съня си, а бе страшно хубав сън.
— Няма повече бира в банята. Бяха останали само осем.
Това „само осем“ окончателно ме събуди (жалко за хубавия сън). Облещих се. Надигнах се, разгледах я внимателно и легнах отново.
— Кажи, има ли още бира! — задърпа ме тя.
— Няма бира! Върви по дяволите! — ядосах се аз.
— Не ми се прави на интересен, дай нещо да пия!
Станах с доброто намерение да я изхвърля, но не успях, защото тя бе все така красива. Разнежих се и я покрих с тялото си… И тя ме поведе нагоре, все по-високо и по-високо…
Замаян и омагьосан извадих от гардероба бутилка водка и заедно започнахме да унищожаваме съдържанието й.
Развиделяваше се. Водката в бутилката достигна критичната си точка. Богинята бе безбожно пияна (по-добре можех да го правя само аз), всъщност това не бе вече онази приказна красавица, която седеше сама във „Фея“-та, а едно потно, разчорлено, разголено, похотливо, безобразно чудовище, изпратено от съдбата по неведоми пътища в леглото ми, за да накаже пределното ми лекомислие и неутолима жажда за секс и алкохол. Или това е предвестникът, а голямото наказание тепърва предстои. Не знам, но ако някой е в състояние да ме убеди, че в Ада не рогати, черни дяволи, както е всеизвестно, а жени, като тая в леглото ми поддържат огъня под казаните, бих се поправил, бих станал най-порядъчния и смирен мъж.
Тя (или то — не зная вече) ми разказваше за бурния си сексуален живот и от време на време ме призоваваше да се любим с дрезгавописклив глас, който бе в състояние да убие мъжествеността и у Казанова. Аз си мислех сериозно за смъртта.
Заедно със слънцето в стаята надникна и щастието, което ми бе обърнало гръб през последните няколко часа и Светла заспа. Във всеки случай Джером греши, твърдейки че няма нищо по-ужасно от пияно уелско пони, при все, че не съм виждал такова. Пренесох я на другото легло, завих я, погалих косите й и я целунах. Милата!
Когато се събудих, Светла се бе мушнала под завивките ми и се притисна до мен. Отблъснах я нежно и се обърнах на другата страна.
— Какво има?
— Нищо. Остави ме!
— Много ли бях пияна тази сутрин?
— Не. Отвратително.
— Беше ми много хубаво, затова, миличък. Съжалявам…
— Не ми се извинявай!
Тя не прегърна и силно притисна тялото си до моето. Усетих гърдите й, устните и влажните й очи върху гърба си. Обърнах се. Тя стискаше зъби и плачеше беззвучно. Милата! А аз какво се правя на светец, нали съм много по-похотлив и алкохолизиран. Вината за снощи бе изцяло моя, защото трябваше да се напия. Доколкото си спомням досега съм бил трезвен само в най-неподходящите случай, за сметка на това не съм пропуснал да се напия, нито веднъж, когато пиянството е било недопустимо. А снощи трябваше…
Погалих нежно косите й и изпих сълзите от красивото й лице.
Какъв глупак съм само! Светла бе толкова истинска…
Бог нахълта в стаята, като у дома си, но като видя как страстно се тресеше леглото, промълви: „Извинете!“ и тихо се измъкна. Светла дори не го забеляза.
— Съквартирантът ми се прибра — казах след време, отлепяйки устни от нейните.