От горната тераса Ники и Иво ми пуснаха одеало. Вкопчих се в него и това бе достатъчно да се почувствам в първи блок.
В стаята на Иво купонът вече течеше. Масата се олюляваше от тежестта на струпания отгоре й алкохол. Около нея се олюляваха задочниците, никой не бе в състояние да ме увери, че присъстващите днес са били на училище. Започнах да пия. Една дама ме убеди, че толкова колеги, колкото виждам тук, днес не е имало на нито една лекция. Погледнах я и ми се стори мило и приятно момиче, а след като разбра, че уча редовно, ме заразпитва за редовното обучение и какви са й шансовете да се прехвърли редовно. Разказах й, доколкото можех да говоря.
— О, така ми се иска да уча редовно. Искам да се прехвърля.
— Ще се моля за теб — обещах аз.
— Вярващ ли си? — Погледът й се спря върху кръстчето, което носех на врата си.
Тя се разсмя. Продължих да се наливам с бодро темпо.
— Как се казваш, красавице?
— Светла! — отговорихме в хор.
— Откъде знаеш името ми?
— Не го знаех, просто предположих или навярно ми се е искало да се казваш така.
— Лъжеш!
— Лъжа само, когато свалям мадами.
— Сега свалям себе си.
Тя отново се разсмя и закоментира с колежката, седяща до нея: „Страшно е сладък!“. Колкото и да е невероятно това се отнасяше за мен. Поканих я да танцуваме. Тя прие. Излязохме чак в коридора, танцуваха и други. Усетих, че желая, да, страстно я желаех… Нали все пак се казваше Светла. Светла ли? Боже мой! Когато танцът свърши не бях на себе си. Седнах. Бяха заели местото й и тя седна на колената ми. Опипах талията й, и я пожелах още по-силно, тя се обърна и ме целуна бързо. Танцувахме отново и отново. Пихме…
Събудих се в пълно алкохолно затъмнение. Трябваше да съм в първи блок и наистина бях в него. Около шията ми като змия се увиваше женска ръка, което ме накара да си помисля, че съм в леглото на жена, усетих диханието зад гърба си. Огледах стаята — другото легло бе празно. Констатирах, че съм свършено гол, протегнах ръка и установих същото и за жената зад мен. Да, отново бях пропаднал в царството на приказките, жалко, че нищо не си спомням. Станах и отидох в банята, а когато се върнах си спомних, че тази жена съм я виждал някъде и по всяка вероятност се казва Светла. Тя се усмихваше мило. Прегърнах я, Светла се отпусна.
— Снощи бе много мил и добър.
Облещих очи и я целунах, за да прикрия смущението си. Приготвих се да чуя и че съм бил съвсем трезвен, но тя забрави да ми го припомни.
— Обичам те!
Целунах я отново. Доза силна любов е най-доброто лекарство срещу махмурлук. Поех я.
— Трябваше да отида на лекции сутринта, но тук ми бе по-приятно. След обяд непременно трябва да отида. Имаме ОЧЗ. Тя започна да се облича. Всички Светли ли са толкова красиви! Господи!
Облякох се и аз и тръгнахме. Портиерката искаше да ме попита нещо, но аз я изпреварих и се оплаках, че прозорецът на 316 стая е счупен. Помолих я да се обади на когото трябва, защото нощите са студени. Тя записа в една тетрадка и ме увери, че още след обяд ще сложат ново стъкло. Този път познах, защото миналата година, когато излязох с този номер в трети блок, портиерката ми разясни, че такава стая в блока няма, защото всички стаи имали нечетни номера и се опита да ме задържи, горката. Съвсем безуспешно.
На излизане от блока, Светла вече не можеше да се сдържи и се разсмя звънко. Разсмях се и аз, защото тя каза, че съм бил много сериозен.
В студентския стол бе лудница, винаги настъпваше ужасна суматоха, когато пристигнеха задочниците. Те като че ли не идваха тук само за да пият и да се любят. За щастие Иво и Ники бяха заели по-предни позиции. Минахме пред тях и когато дамата тръгна на пред, Иво успя да ми прошепне:
— Ти наистина ли ще се ожениш за Светла?
— Какво?!
Ръцете ми затрепериха, половината супа се разля в таблата. Леличката, която събираше купоните ме гледаше уплашено, сякаш всеки момент ще хвърля топа. Овладях се, все пак.
Започнахме да се храним. Иво разясни програмата за деня. Тя съдържаше една единствена точка — ресторант „Зора“, после отправи упрек към Ники и последният трябваше да обещае, че днес няма да играе комар. Светла го обвини, че мислят само за алкохол. Иво й каза, че докато тя си е спала сладко тази сутрин, те геройски са слушали шест часа глупости и са емоционално изморени, затова ще разпускат през останалата част от деня. Смятам, че бяха прави.
Хранех се с големи усилия. Навярно отстрани съм изглеждал много зле, защото Светла на два пъти ме попита: „Какво ти е?“. Какво можех да й отговоря. Тя ми направи едно твърде интересно предложение — да отида с нея на лекции — при други обстоятелства бих умрял от смях. По-нататъшното ми оставане на масата не бе целесъобразно, затова се хванах за главата, информирах се за деня и часа, в който се намирахме, паникьосах се, изрекох няколко силни думи по собствен адрес. Обясних припряно за една много важна работа, която съм на път да проваля, скочих, сбогувах се набързо, обещах да им се обадя и хукнах. Върнах се и целунах Светла.