— Връх, не бягай толкова, ще се измориш!
Пил клекна до него и започна да масажира пищялките и ръцете му, които бяха малко по дебели от дърводелски молив.
От преподавателския блок излезе преподавателят — доцент, кандидат на физкултурните науки Петров. Той бе истинско светило на физкултурния небосклон, защитил доцентура с един феноменален, епохален труд: „Влияние на парниковия ефект върху психиката на вратаря при изпълнение на ъглов удар“. Една част от публиката посрещна този титан на физкултурната мисъл с ръкопляскания, друга с освирквания и „У-у-у!“, но това си бяха лични пристрастия и нямаха нищо общо с това, което ставаше на терена. Ние с Бог запазихме неутралитет. Върхът и Пил се изправиха и посрещнаха преподавателя. Последния показа на Червенокосия скамейките до входа на съблекалните. Пил се опита да му възрази, но доцент Петров, когото наричаха още старшината, бе категоричен: „Там!“. Червенокосият се отдалечи, а Върхът размаха безразборно ръце, за да загрее за първата дисциплина — лицеви опори. После положение клек, при което заприлича на прегъната арматурна тел, постави ръцете си върху пистата на ширината на раменете (значи на по-малко от педя една от друга) и с грациозно изхвърляне на краката премина в положение „лицева опора“. Започна да сгъва ръцете си. Старшина Петров преброяваше всяко негово изправяне с надуване на свирка. 1…2…3…4… Тялото на Върха започна да се тресе. 5… Бях ангажирал цялата си воля и мъжество. 6… Публиката притай дъх. Голяма част от колежките наоколо закриха очи. 7 — прозвуча свирката на Старшината и Вър се строполи по очи.
Публиката с облекчение въздъхна у заръкопляска. Седем бе необходимия минимум и Върхът го бе постигнал. Чуха се скандирания: „Вър-ха“, „Вър-ха“, отначало слаби и неорганизирани, а после всички ревнаха в един глас. Зад нас вдигнаха бял чаршаф с надпис: „Връх, ние сме с теб“, по натам се развяваха други знамена и множество плакати с алтернативи: „Победа“ или „Зачита се“.
Следващата дисциплина в немодерния петобой бе 50 метра гладко бягане, от висок старт. Доцент Петров разясни на Върха къде е финала и застана зад него на старта. Наду свирката и след секунди чакаше на финала с протегнат хронометър. Въпреки 50-те си години и огромната умствена дейност, преподавателят имаше добра физическа подготовка. Върхът тичаше с всички сили. Изплаших се да не се разпадне. Точно на финала направи това, което правеха най-големите спринтьори, за да спечелят няколко стотни — наведе тялото си, протегна напред ръце, от което едва не се просна по очи. Старшината извади бележник и отбеляза нещо в него. Публиката притай дъх. Върхът надникна в бележника и вдигна ръце. Трибуната експлоадираха.
Следваше още една дисциплина, невключена в програмата на Олимпийските игри — дълъг скок от място. Върхът имаше добър отскок, но отскачаше нагоре и встрани, сигурно и лекият ветрец оказваше влияние. Едва при третия си опит, след като се консултира с личния си треньор — Червенокосия, направи това, което всички ние очаквахме — премина минималните 93 сантиметра. Чуха се тромби, тропания с крака, скандирания и за първи път в историята на този стадион, мексиканска вълна заля трибуните.
Четиристотин метра, гладко бягане в леката атлетика се водят бягане на късо разстояние, но за Върха бяха маратонска дистанция и само активната подкрепа на зрителите и непоколебимата му воля за успех, която се съхраняваше в кльощавото му тяло, направиха невъзможното — възможно и той финишира. След финала падна и остана да лежи неподвижен, докато до него не бе допуснат Червенокосия.
Страшно ми се доспа, до скуча ми. Бог също не се забавляваше, дори ми предложи да си вървим и щях да се съглася, ако не оставаше най-интересната дисциплина в програмата. Публиката постепенно се изнасяше към сектора за тласкане на гюлле. Пил домъкна Върха до сектора и, по нареждане на преподавателя, се отдалечи.
Старшина Петров направи знак с ръце, който показваше, че е време да бъде направен първия опит. Върхът вдигна с двете си ръце едно гюлле, постави го на рамото си и влезе в сектора, олюлявайки се. Засили се, изтласка го, като едва не се счупи краката. След този повече от несполучлив опит застана в някаква йога-поза и се съсредоточаваше. От двайсетина метра Пил му крещеше и показваше нещо, което явно бяха разучавали. Стигна се до там, че доцент Петров изтича и направи забележка на Червенокосия. Върхът грабна едно гюлле, влезе бързо в сектора и го изтласка. Страхотен опит! Но заслепен от успеха си напусна сектора отпред и Старшината не му зачете опита, с което се спечели антипатията на зрителите. Третият опит бе по-добър и от втория. Върхът стоеше в сектора и не вярваше на очите си. Тръгна напред и всички в един глас извикаха „НЕ!“. Той се спря, огледа се и направи две крачки назад. Нова радостна вълна заля стадиона. Червенокосият донесе книжката на Върха и доцент Петров написа нещо в нея. Върхът я гледаше няколко минути, сякаш не вярваше. Изведнъж хукна, пробяга цели тридесет метра и се плъзна по колене върху заления терен. Интересно защо не се мяркаха журналисти и фоторепортери. На пистата наскачаха няколко студенти от групата на Върха и го понесоха на ръце. Доцент Петров тръгна сам.