Когато свалях рамена за чистачките от една кола, паркирана зад ресторант „Зора“, чух страшен удар. Червенокосият, който в момента извършваше перпендикулярно паркиране, бе повалил един стълб за улично осветление. Грабнах свалените рамена и скочих в „Жигула“-та. Излетяхме. До този момент не предполагах, че има различни модели рамена, разбира се, бях свалил неподходящи. Все пак, купихме и рамена. На другия ден при познатия на Пил — тенекеджията. В неделя стана като нова. В понеделник се скъса ремъка, после се запушиха жигльорите на карбуратора. След това отново блокира четвърта скорост.
Купихме нова скоростно кутия, а старата Пил подари на еди келнер, който една вечер го ударил с петдесет лева, Червенокосият бил много пиян.
И когато разкарвахме из града две много красиви момичета, и аз си мислех радостно, че няма какво повече да се случи на „Жигула“-та и след два дена ще се отървем от нея, и най-после ще си върнем заемите, които продължаваха да растат, спирачките и отказаха и се нахакахме в едни кофи за боклук, които се явяваха продължение на „2 февруари“. Момичетата така се изплашиха, че не успях дори да се ядосам. Дребна работа. Пак при същия тенекеджия, после бояджия и пак в същия сервиз. Оскъдната работна ръка, която вече перфектно ни познаваше, заряза работата си и излезе да ни се полюбува. Попитаха ни тук ли сме на бригада.
Все пак продадохме нещастната „Жигула“ и то точно за шест хиляди лева, нула, нула стотинки и се оказахме само 200 лева в загуба. Горе-долу върнахме си заемите. И тъй като се отървахме от огромното психическо бреме (през цялото време си мислех, че с този автомобил ще пристигнем в затвора), решихме да се почерпим в нощния бар, единственото заведение, което удовлетворяваше снобизма на Пил.
В нощния бар видях най-грозната жена, която някога бях срещал. На другия ден я видях отново — в леглото си. Избягах в банята, престраших се и се върнах. Тя се усмихваше сияйно. Помолих я да се облича, защото имам важна работа и гледах през прозореца, докато тя го правеше.
Жените са като автомобилите, блъсне ли ги живота, трябва да се изчукат. И при тях бронята е най-уязвима. Слага се, преди всичко, за декор и благоприличие — си мислех, още неразделил се с продадената вече кола. Но, за разлика от автомобилите, много често изчуканите жени остават при майсторите си и не е случайно, че най-големите майстори се влачат с най-очуканите жени. Тази, която се обличаше в момента бе от блъснатите, при това сериозно блъсната (не съдя само по смачкания й външен вид). Но аз не съм от големите майстори. Представих си я в бяло до мен в ритуалната зала, а после оркестърът засвирва в бракоразводно темпо Менделсон и аз, понесъл я на ръце, прекрачвам прага на някой ресторант („Зора“, например) сред буйните овации на близки, роднини и познати. Не! По-добре някоя Светла.
Тя се облече и се опита да ме прегърне, но аз много бързах. Излязохме заедно и след като се информирах в каква посока е, си избрах противоположната, в случая към студентското градче, разделихме се много любезно, обещах, че ще й се обадя, тя живееше в работническите общежития. Изпих две бири в „Напредък“ и се прибрах. Вечерта се страхувах да запаля лампата или да се покажа из града.
Още на другия ден тя пристигна и започна да звъни. Бях монтирал звънец и секретна брава на къщата на Боги, която през последните три години въобще не се заключваше. Много упорито момиче, навярно й хареса звънеца. Не вярвам да си мислеше, че се спотайвам подло зад завесите. Наистина — страшно упорита — какво ли ще правя през следващите дни. Най-после се отиде.
Малко след това вълнуващи събитие, пристигна Червенокосият. Не него му отворих. Предложи ми да отидем до София, за да купим един видеомагнетофон, тук намерил някакви балъци… хиляда лева печалба. Помислих си, че се шегува, но той бе по-сериозен от всякога. Казах му да се измита. Преди да го стори, Пил ме попита, какво било онова страхотно гадже, с мен онази вечер. Умрях от срам, а когато ми разказа как съм я целувал и опипвал на дансинга, ни се искаше да се самоубия.
След като Червенокосият задоволи низките си потребности да ме гледа как страдам, си отиде, а аз останах и продължих. Молех се дано не е имало и други познати нея вечер в нощния. То и Пил стигаше, но на него не му вярвах особено. За него всички жени бяха помии, салати, торти, еклери, палачинки, банички, и т.н., и никой не би обърнал достатъчно внимание, когато класифицира по същия начин и моята нова пламенна любов, както се бе изразил.