ВТОРА ЧАСТ
1.
Ето, че се връщах отново.
В квартирата бе светло. Бог навярно ме чакаше, а може би вече са започнали — Боги, Йото, Малкият, Александър… Представих си обстановката и ускорих крачките.
Уви! Бог бе сам и съвсем трезвен, искам да кажа почти сам. На моето легло седеше Светла, навярно ме очакваше. Не бях я виждал от началото на септември, но не й се зарадвах особено, дори малко се ядосах.
Поздравих тържествено, те не ме удостоиха с полагащото ми се внимание. Бог не бе в настроение. Поставих бутилка ракия на масата — никакъв ефект. Това минаваше всички граници. Боги предложи да я оставим за друг път. Обясних му, че ракията ще се порази, ако не я консумираме веднага, защото ще й пораснат зъби и нокти за самоотбрана. Светла се усмихна снизходително. После излязоха. И едва тогава проумях положението.
Отворих бутилката и отпих. Стори ми се като змийска кръв. Всъщност какво бе Светла за мен? Жена, с която се любехме чудесно?… Не, имаше и нещо друго. В този миг изобщо не я желаех, но ми се искаше, о, колко страшно ми се искаше да направя нещо дребно, съвсем незначително, да я докосна, да погаля косите й. И защо го осъзнах едва сега?! Отпих отново.
Когато се събудих, навън се развиделяване, а бутилката лежеше празна на пода. Главата ми нервно пулсираше. Преместих се на леглото, за да доунищожа остатъците от тази блудкава нощ. Така и не успях да заспя.
В осем часа напуснах кошмара на леглото и тръгнах из улиците. Оставаха цели два часа до тържественото откриване на новата учебна година. Спрях пред бирарията на площад „Република“ и дълго се чудех дали да я посетя. Продължих, въпреки жаждата, която сковаваше гърлото ми. Закусих и изпих три кафета по-натам. Така бе значително по-добре. Не бива да лекувам мъката с алкохол. Въобще не бива да пия. И ще престана. Сигурен съм.
Пред централния вход на института нямаше почти никой. Запалих цигара. Вълнувах се, за първи път щях да участвувам в подобно тържество. Пристигнаха Йото и Червенокосият, след тях Малкият и се чу автоматен откос. Около мен отново се сформира силна група, която даде повод на най-тъпият мъж в института да поздрави:
— Здравейте, светила на науката!
— Здравей, мръсен педераст! — отговорихме в хор, а Джоко го застреля.
— Аз не съм педераст! — оправда се той. — Аз съм нежна пеперудка! — И влезе в института.
Започнаха да влизат и другите студенти. Направих крачка към входа, сякаш се блъснах в стена. Йото, Пил и Малкият вероятно преживяваха същото. Джоко се промъкна. До началото на тържеството оставаха няколко минути, а ние стояхме и безпомощно гледахме входа. В този момент се появиха Боги и Светла. Поздравиха и тя влезе, а той остана при нас (навярно имаше същите затруднения).
— Хайде да ходим, да пием по една бира! — предложи малкото бирено човече. Умно. Приехме направеното предложение с мнозинство.
Зидарите ни бяха изпреварили и вече седяха в откритата бирария на централния площад. Присъединихме се към тях, времето бе топло за ноември и приятно за пиене на бира. Потече голям купон. Положението неумолимо се влошаваше. Още не бях се разделил с идеите си за трезвеност и затова приех предложението на Пил да се поразтъпчем до института. Червенокосият трябвало да намери някакъв човек. Йото също тръгна с нас. Пред института стоеше Пеперудката и разговаряше с някаква колежка. Когато ни видя се посмути и не напразно.
— Още ли съществуват жени, които не се сквернят да разговарят с теб? — нагло запита Червенокосият. Груба грешка. Момичето се засрами и си тръгна, а най-тъпият се повлече след нас. На входа срещнахме Тери и Гери, и с Йото и Пеперудката се върнахме в бирарията, придружени от дамите.
Пеперудката се лепна за мен. След втората бира стана супер досаден, обясняваше ми колко е велик. Довери ми своята неувяхваща любов към литературата. Раздвоен от двете алтернативи — да му разбия мутрата или да се посмея от сърце, седях злобно и се наливах с бира. Помоли да му дам нещо „по-така“.
— Предпочитам суперкласиката или поне екстракласиката.
Направи ми впечатление, че не спомена лукскласиката, но тактично си замълчах. Гери, чието ухо бе като покривката на отрупаната с бира маса, предложи да му даде Флобер, наскоро го била чела и много й харесал. — О, я не се подигравай, Джон Флобер е композитор.
Не знам защо, очаквах да чуя, че е композирал черния влак от Бургас до София, но вместо това най-тъпия компетентно заяви, че е автор на операта „Трубадур“. Всички се изсмяха и той се поправи. Флобер е автор на „Ако бях цар“, а „Трубадур“ е картина на световно известната холандска художничка Ерик Мария фон Вебер и когато отново всички се изсмяха, Пеперудката избълва цял поток от имена и произведения. Но да спра дотук. Пристигна Червенокосият и отбеляза, че най-тъпият е пиян като свиня и това е истинска еволюция в развитието му, тъй като той без друго си е свиня, а по-добре да си пиян като свиня, отколкото свиня.