Да, Пеперудко допиваше четвъртата си бира и бе очевидно пиян, затова, когато дойде Джоко и ни застреля, той се свлече под масата. Йото ми помогна да го вдигнем и след минута хъркаше прилежно, поставил кухата си кратуна върху ръце.
— Не разбирам, как е възможно един мъж да се напие от четири бири! — тъжно отбеляза Тери.
— С неговият бликащ интелект — всичко е възможно. Ела! — прилепих я до себе си, беше започнало да се застудява.
— Оле, пък да знаеш каква програма са ни наблъскали! Ад! — внезапно смени тя темата. — В събота две упражнения, останалите дни плътно и само глупости.
— Радвам се за вас, ще станете много умни.
— Не се радвай, и вашата е същата, нали ще бъдем отново в един поток.
— Вярно. Но… — и в този момент забравих как цяла нощ си обещавах да ходя редовно на училище. — Хайде да си говорим за нещо по-весело! — главата ми вече галеше гърдите й.
— Недей! Виж колко е светло и колко много хора…
— Добре, ще потърпя до идването на нощта. Донесете още бира! С бира времето минава по-бързо.
Пеперудко се размърда, отбеляза, че времето лети като магнит и продължи съня си. Продължаваше и купона. Боги се извини и си тръгна. Беше неузнаваем. Отдавна бе минало пладне. Пластмасовите чаши, които зидарите събираха, надвишаваха човешки бой. Малкият разказваше за есенната бригада. Напил се на откриването и отишъл на работа в консервената фабрика в едно село, намиращо се на петдесет километра от Кристал сити. А отишъл, защото бил нощна смяна и трябвало да отиде. Командирът ги отделил заедно с още пет-шест пияни да чистят моркови зад цеха, за да не се осакатят на някоя машина. Започнали ентусиазирано, но когато им съобщили, че нормата е по две палета на човек, ентусиазмът им секнал, отнякъде се появила туба с ракия и го довършила изцяло. По някое време дошли някакви лелки с бели престилки и из закрещели нещо, дошъл и командирът, заплашили ги, че ако не си изпълнят нормата, ще работят и през деня. Малкият се разтревожил и легнал в едно пале. Когато се събудил, си помислил, че това е най-кошмарният сън, който е сънувал. Всъщност се събудил, когато един мотокар вдигнал палето и се готвел да го вкара в цеха. Неговите колеги го затрупали с моркови и благодарение на него — напълнили две палета ( защото Малкият не бе никак малък и имаше морковоизместимост поне половин пале). Разбира се, не го били направили нарочно — били пияни, пък и било полутъмно. Събудил се, скочил и се огледал. Човекът, който управлявал мотокара излетял от седалката, пробягал десетина метра, обърнал се и разтъркал очи. Било вече ден, малкото бирено човече тръгнало към бригадирския лагер да поспи като човек. Срещнал Тано Вампира, той бил заспал на дъното на другото пале, но по-здраво от Малкия и се събудил, едва когато го пуснали в машината, затова бил целия вир-вода.
Нощта не бързаше да пристигне, а аз все повече я желаех, затова не я дочакахме. Станахме и, почти тичешком, пристигнахме в квартирата.
Уви! Оказа се, че не я желая, всъщност исках да се любим, но не можех. Не изпитвах нищо от онзи плам завладял тялото ми преди часове. Защо, по дяволите? Какво бе станало с моята егоцентична мъжественост, с която толкова се гордеех. Опитахме отново и отново. Тя бе полудяла и толкова страстна, че би възбудила и мъртвец, но не и мен. Дали не съм умрял! Не, стига вече! Седнах отчаян в леглото и запалих цигара. Срещнах очите й — диви, прекрасни, ужасени. Легнах до нея и заспах.
2.
От четири дни не бях пил нито капка. Преди четири дни навърших 24 години. Снощи Бог каза, че съм достигнал границата на човешките възможности, а Светла определи моята трезвеност като съкрушителен удар върху алкохолния монопол. Наистина не ми бе толкова лесно и не защото се огъваше волята, а непрекъснато се сблъсквах с алкохол. Онзи ден, както си седях във „Факел“ и пиех кафе, пристигна Александър и ми поръча водка. Докато го убеждавах, че трябва сам да си изпие поръчаната водка, келнерът донесе още една и посочи масата до изхода. Терцата ни се усмихваше и вдигаше наздравица. Избягах. Във „Фея“-та попаднах на Иво и Жорката, бяха взели някакъв изпит този ден и настояваха да почерпят. Едва се отървах. Прибрах се в квартирата и почти веднага пристигна Йото, за да ме заведе на някакъв купон, организиран в наша чест от бъдещата ни група, един вид запознаване. Решително отказах — предишната вечер бях на купон и не вкусих алкохол — невероятно тъпа вечер. Йото си отиде разочарован и дойде Червенокосият с две бутилки уиски и някакви момичета. Щях да полудея. Вчера през къщата на Боги преминаха всички алкохолици от „Академията на боговете“. Идваха, изпиваха си донесените бутилки и си тръгваха. През цялото време лежах на леглото и се правех на безразличен. Вечерта, когато бях съвсем сам съкрушен от непрекъснатото изкушение, дойдоха Светла и Бог, разбира се, също с бутилки и щях да наруша обета за трезвеност, изпивайки чаша с Бог, щях да го направя с удоволствие, но отправените иронични забележки от страна на дамата, така ме вбесиха, че получих увереност, стигаща ми да не пия до края на живота си. И все пак, не ми се пиеше, чувствах се прекрасно. Значи все още умеех да се връщам, а това бе чудесно. От четири дни, освен че не пиех — не пушех, не се занимавах с жени и не ходех на училище, всъщност не ходя на училище от 4 години, без да броя казармата и годината след нея. Бог смяташе, че трябва да си подам молба за светец.