Днес е понеделник, а всеки понеделник е едно добро начало за всеки безделник, от днес тръгвам редовно на училище. Извих глава и погледнах учебната си програма. С ужас установих, че съм пропуснал най-важната й част за днес — упражнението по ОЧЗ. Скочих от леглото. Не, нямам никакви шансове! Кой идиот е сложил това упражнение от 7 до 9 часа! Следващите три лекции изобщо не ме интересуваха. Нищо, от утре няма да пропусна нито едно упражнение. От утре, а днес?! Допуши ми се. О, колко страшно ми се допуши! Така може да се допуши само на човек, не пушил от четири дни. Най-добре щеше да бъде, да отида на стадиона. Крайно време бе да възстановя тренировките. Днес и утре леки тренировки, от сряда ще започна цикъл А, за около месец ще възвърна формата си. Културизмът е чудесен спорт, си мислех докато се обличах. Престанах да тренирам, когато прекъснах, не ми беше до тренировки тогава, а как се бях надул, мислех си на състезания да се появя, но… Нищо, тази година.
Навън бе навалял първият сняг. Страхотно! Първият сняг в Кристалния град обикновено е оранжев, сега всичко наоколо жълтееше.
В лекоатлетическата зала някакви първокурсници имаха физическо. Бяха първокурсници, това личеше от масовото им присъствие. Спрях и внимателно разгледах колежките първокурснички. Навярно съм станал много разсеян, тъй като не съм забелязал на идване паркираните отвън метли. Претеглих се на кантара. О-о, 97 килограма, скоро щях да си правя юбилей. Запътих се към гладиатора и щангите в дъното на залата.
Някакъв колега лежеше на лежанката и ухажваше шейсеткилограмова щанга. От това положение, в което се намираше не виждах главата му, но предположих, че не съм го виждал друг път. Навярно бе в първи курс. Нямаше, кой знае какво тяло, но имаше почитателки, по всяка вероятност също първокурснички — няколко момичета в спортен екип седяха на отсрещната пейка и с възхищение следяха всяко негово движение. Той постави щангата на стойката и се отпусна на лежанката, напомпените му гърди се издигаха нагоре, момичетата отсреща въздъхнаха. Продължавах да загрявам. Тоя да не би да е закован за лежанката — помислих си аз. Можех, разбира се, да му помогна, но между спортуващите в тази зала винаги е царяло приятелство и разбирателство, просто се стараехме да не си пречим. Е, все някога ще стане и ще има възможност да види ( а и момичетата отсреща) как се борави с тези железа.
Той свали щангата, спусна я плавно до гърдите си и направи шест грациозни повторения, след това я постави на стойката и отново се отпусна на пейката. Ето, това е върхът на нахалството. Седнах на земята, с гръб към лежанката и започнах да дърпам скрипеца на гладиатора. Захванах се с това упражнение, защото се вдигаше много шум при изпълнението му. Наистина бях много отслабнал — на четвъртото повторение издадох багажа, пролетта правех спокойно 10–12 издърпвания. Поседях минута-две с наведена глава и отново хванах лоста. 1…2…
— Здравей, Луд!
Железата се стовариха с оглушителен трясък. Обърнах се и разтърках очи. Припомних си, че от четири дни съм съвсем трезвен.
— Връх! Това да не би да си ти? — направо пелтечех.
— Какво се пулиш?
— Има за какво. Много силен си станал.
— Е, чак пък много.
— Направо не приличаш на се бе си. От кога тренираш?
— От два месеца. Утре започвам цикъл В.
— Значи точно от онази вечер. Много си постигнал. — Приближих и му опипах ръката, струваше ми се като изкуствена. — По каква система тренираш. — По системата на Луд — най-великата система в културизма.
— Браво! Върха си! Лекарства?
— Глупости! Само витамини в умерени дози и храна богата на белтъчини. Системата не допуска употреба на лекарства.