— От девет.
— Чудесно! Значи, ако отида на стадиона в седем, както тази сутрин, в девет спокойно бих могъл да се появя в института.
— Ама ти още ли тренираш?
— Тренира! — намеси се Бог. — Снощи се наряза като пън, а тази сутрин, не съм усетил кога е излязъл.
— Значи си все толкова луд. Спомням си преди две години — цяла нощ поркам, а на сутринта — осъмнал в залата. Що за сърце мъкнеш в гърдите си.
— Сърце.
— Камък да беше, досега да се е пръснал! — заключи Бог.
Напуснахме ресторанта, но не стигнахме далече. В една квартира наблизо бесуваха някакви познати на Бог. Голям купон. Само поканихме се, изпихме всичко останало, което не е било малко, съдейки по състоянието си на другия ден. Тръгнал съм си с някаква жена и съм преспал при нея. Не отидох на лекции на другия ден — толкова се нуждаех от любов. Следобед тренирах на стадиона, а после се върнах при нея. Животът е прост и прекрасен, когато сами не си го усложняваме с множество бентове и заслони, които поставяме на пътя му. Трябва да го оставим спокойно да си тече и повече да му се радваме.
5.
Казваше се Светла…
6.
Студентския празник започна на 6 декември с тържествено факелно шествие от студентския град до института. Със Светла празнувахме от пет дни. За мен всяка година празника започваше към 1 декември и продължаваше до 15, но никога не е било толкова приятно. За първи път и дойдох и на факелното шествие, всъщност дойдохме, и с факли тръгнахме към института. Пеехме и скандирахме по улиците. В 8 аудитория, най-голямата в института, ни посрещна ректорското ръководство на „Академията на боговете“. Последваха приветствия от ректора, партийния секретар, видни комсомолски деятели, участници в бригадирското движение, партизани, ятаци, местни партийни величия. Най-после свършиха и настъпи гвоздеят на тържеството. Кметът на Кристал сити, след съвсем лаконично приветствие на фона на вече чутите речи, размаха връзка ключове и обяви, че ако сред нас има двойка студенти, които са готови в същият миг да обявят, че ще сключат граждански брак, градската управа им подарява тристаен апартамент… Погледнах Светла, тя ми се усмихна и станахме. Последваха аплодисменти. Но вече бяхме изпреварени. Висок младеж получаваше ключовете, а красивата му избраница — поздравленията. Първият секретар на партията в града и баща на кандидат-младоженеца прегърна двамата и ги разцелува. Каква гениална изобретателност в тази жилищна криза. Аплодисментите не стихваха. Комсомолският секретар благодари от името на младото семейство и всички студенти на градската управа, за грижите, които тя и партията полагат за студентите, а на мен не ми се слушаха глупости. Повлякох Светла за ръката на вън. Аплодисменти.
Пред входа ме чакаше Йото. Научил от някъде, че съм тук. Не можел да тръгне утре с нас за Слънчев бряг.
— Ели не бе ли включена в групата?
— Не, тя ще бъде на друго място с някакви нейни съученици.
— Ясно. И ти трябва да отидеш с нея.
— Точно така.
Запознах го със Светла, бяха се виждали онази вечер, но не се помнеха. Бях вече решил Светла да дойде с мен на Слънчев бряг, дори го обсъдихме, все някак щях да я уредя извън групата. Исках да прекараме този празник заедно. Сега се получаваше по-добре, можеше да дойде на мястото на Йото, но от друга страна, той щеше да ни липсва. Дадох му парите, които е внесъл за билет и резервации.
— Всъщност, утре ще пътуваме заедно, но аз ще сляза в Сливен.
— Чудесно! Не обявявай на никого, че тя ще пътува на твоето място. Нека оставим една изненада за колегите.
Разделихме се. И след една бурна, изпълнена с вълшебство нощ се срещнахме на гарата. Никой не предполагаше за съществуването на Светла. Тя пристигна на гарата малко преди мен, застана зад нашата група и започна да се оглежда. Миг по-късно пристигнах и аз. Посрещнаха ме с буйни овации.
— Луд, пак се бе изгубил някъде. Шест дни — ни вест, ни кост от теб — Каза Боги, докато стискаше ръката ми.
— Вече мислехме, че няма да дойдеш — притесняваше се Светла.
— Но, моля ви! Аз да не дойда. Да пропусна купона — абсурд!
— Ще изкараме много весело! — пророкува Светла.
— Разбира се! Почти същият звезден състав сме, както преди две години. — Някаква сянка премина през лицето на Светла. — Тогава Слънчев бряг пропищя.
Йото ме дръпна на страна.
— Започвам да съжалявам, че няма да бъда с вас.
— Имаш основание. Но не е късно. Можеш все пак да пропуснеш Сливен.
— Ами онова самотно момиче, там?
— Мислил съм по въпроса. Няма проблеми.
— Не мога. Ели ще ме чака на гарата. По дяволите! Иска ми се да бъда и на двете места.