— Глупчо! — каза Светла нежно зад гърба ми, отнасяше се за Бог, но важеше и за Йото, пък и всички.
Дългоочакваният влак пристигна — съвсем празен. Светла тръгна зад нас. Изостанах и й помогнах да се качи. Светла бе влязла в ролята на разпределител и направи всичко възможно да не попадна в нейното купе. Тя не подозираше, че нямам подобно желание.
Влакът потегли и купонът започна. От някъде изникнаха бутилки, запяхме в една лоялна конкуренция със съседното купе, където атмосферата не бе по-блудкава (нали Боги бе там). Йото дълго се чуди дали да не продължи с нас, на Сливен слезе почти без да иска. Влакът се поуспокои. В съседното купе беше отдавна тихо. Светла положи глава на рамото ми. След миг се появи Стела и попита за Йото. Отговорих спокойно, че е слязъл за вода на някаква спирка и е изпуснал влака. Изглежда ми повярва. Светла искаше да надникне в купето ни, но когато ме видя прегърнал някакво момиче, продължи. И ето, че дойде Боги. Разказах му как стоят нещата. Не се изненада, но никой не му повярвал, защото отново се появи Светла. Този път влезе и помоли да й обясня случая „Йото“. Направих го и я започнах със Светла.
На гарата ни посрещнаха родителите на една колежка от Бургас, които, както преди две години, бяха уредили празника.
Програмата ми бе ясна и тръгнахме със Светла направо към „Черноморец“. Във фоайето на хотела, настанени във фотьойлите, изчакахме групата. С Бог се регистрирахме в една стая, двете Светли в съседната. Разменихме се и не пропуснахме най-хубавото време за любов — ранния следобед. После съм заспал.
Вечерта празнувахме в една жестока кръчма, а на другия ден заминахме за Слънчев бряг. Настанихме се в „Кубан“. В ресторанта нашата програма засенчи празничната. Светла ме изостави и изчезна с някакъв пикльо от „Софийския университет“. Любовта е курва. Светла също, но чудесна курва. Чудесни курви може да стане само от чудесни момичета, от другите в най-добрия случай обикновени… Така геройски се отрязах, че би могъл да ми завиди и Джойс. Когато Бог и още двама колеги ме пренасяли към стаята ми, една лелка от обслужващия персонал ме класифицирала като най-пияния младеж посещавал комплекс Слънчев бряг. На сутринта Светла и Стела нахълтаха в стаята и ми изнесоха обширна лекция за пиянството. Напипах някаква бутилка под леглото си и пих за тяхно здраве. Те се засрамиха и си тръгнаха. Светла си беше обрала вещите от стаята и изчезнала (завинаги?), после пристигна Бог и ме уведоми, че трябвало да освобождаваме хотела. Облякох се допих останалото в бутилката.
В Бургас си купих нова бутилка и се разхождах по плажа. Вчера сутринта тук се разхождахме и целувахме със Светла. Духаше силен вятър. Пушех цигара след цигара и пиех.
Във влака избягах от групата и се настаних, през три вагона в едно празно купе с моята нова бутилка. Никой не влезе в купето до Кристалния град. Срещнах другите на гарата. Светла изрази загрижеността на цялата компания — през цялото време се тревожили за мен. Много мило!
Преспахме с Бог в „Храма на веселието“ и на другия ден крачехме уверено към първия ми учебен ден. Отложих тренировките си за следобед. Бог бе следобед на училище, но дойде с мен. Влязох в аудиторията, всички ме разглеждаха с интерес. Йото не можеше да повярва. Сензация. Упражнението беше повече от скучно, като изключим моментите, в които бях посочен и трябваше да отговарям на някакви въпроси. Преподавателят имаше добро развито чувство за хумор и впоследствие регистрира една двойка — текущ контрол — срещу името ми. В междучасието новите колеги ме успокоиха, че това не е беда — имало вече хора с две и повече двойки. Отново трябваше да догонвам, не се страхувах, защото помнех времето когато ми пишеха по три двойки на упражнение. Какво дръзновение! Посетих още две лекции и в един без четвърт напуснах института олюлявайки се. Вървяхме с Йото и се чувствах горд. Шест часа в първия ми учебен ден — много е.
Пред студентския стол срещнахме Тери. Вървеше с някакъв непознат колега. Истински се зарадвах. След този учебен маратон тя бе единствената жена, която можеше да ме разведри.
— Здравей, сладурано! — наведох се да я целуна, но тя се отстъпи и смутено отговори. Застанах до нея и я хванах под мишницата. Тя нежно и безрезултатно се дърпаше. — Какво правиш, моето момиче?
— Ох, остави ме? Много проблеми! Тичам насам-натам.
— Зарежи проблемите! Хайде да ходим да му цапнем по едно.
— Не мога…
— Е, хайде сега! — задърпах я аз. — Само по едно.
— Имам много работа. Остави ме!
— После работата. Всяка работа може да почака.
— Не разбираш ли, че не мога.
— Луд, хайде да вървим! — задърпа ме Йото, от другата страна и сигурно сме били чудесна картинка.