— Колега, защо не работите? — приближи С.О.Цолов към мен. — При Конакчийски не решавахте ли такива задачи?
— Знаете ли, имам известни пропуски. Някои неща не съм схванал добре. Но смятам, че в близко бъдеще ще се справям без проблеми. — Бях невероятно плах.
— Подайте ми учебника си!
— Не нося учебника.
— А трябва да го носите. Аз съм предупредил вашите колеги да си носят учебника на упражненията, защото той е необходимо пособие. Подайте ми един учебник!
Отнякъде му подадоха — тухла с около 1000 страници. Седях с покорно наведена глава и очаквах другаря С.О.Цолов да ми покаже какво трябва да науча. За следващият път ще прочета нещо. Сега само трябваше да открия незабавно Червенокосия. Дали ходи на училище! Бог трябва да знае координатите му.
7.
Йото не беше тази сутрин на упражнението. Успал се и пристигнал за втория час с великолепно измислено извинение. И жалко, той бе в състояние да предотврати това, което се случи. Какво всъщност се случи? Когато му разказали тръгнал да ме търси.
В някогашният „Храм на веселието“ издържах само цигара време. Тази квартира ми бе опротивяла. Всичко ми бе опротивяло. Всичко. Спомних си как се радвах, че ще живея с Бог и ми стана още по-противно. И този град ми е противен, и тази кръчма… Йото влезе в „Напредък“, когато пиех четвъртата си бира. Той седна на моята маса и се захвана да мълчи, като че ли идваше да ми съобщи нещо неприятно.
— Ще пиеш ли бира? — попитах.
— Ще пия! — той стана.
— Вземи една и за мен!
Донесе две халби, седна и отпи от неговата. Продължи да мълчи. Вбесяваше ме.
— Защо си се разприказвал толкова? — направих опит да се пошегувам. — Какво ти е?
— А на теб?
— Нищо ми няма.
— Сериозно! И какво смяташ да правиш сега? Утре…
— Утре?! Пий, приятелю! — вдигнах чашата си. — Във веселото пиянство удави спомена за утрешния дан!
— Весело пиянство! Твоето не е от най-веселите.
— Беше, някога. Много отдавна. Тогава пиех по-малко и умеех да се смея. Сега ми остана само това! — посочих чашата си.
— И смяташ, че в тази пикня трябва да търсим смисъла на живота си.
— А къде да го търсим. Общоизвестно е, че го няма. Всичко е безсмислено, Йото. Нашето пребиваване на този свят е кратко и безсмислено.
— О, я стига глупости!
— Вземи ми още една бира!
— По-добре да се разтъпчем малко. Всъщност, ти откога пиеш?
— От малък.
— Питам те сериозно. Казаха ми, че на упражнението при С.О.Цолов си бил доста пиян.
— Простотии. Вчера и тази нощ не съм вкусвал алкохол. Можеш да получиш по-подробна информация от Боги.
— вярвам ти, ти си луд и без алкохол.
— Да, луд съм! — почти изкрещях. Малкото посетители се спогледаха уплашени. — Луд съм! — извиках отново. Мъжът зад тезгяха огледа плахо стените, сякаш търсеше съдействие от табелата, която гласеше: „Културата — дълг на социалистическия гражданин“. Беше съвсем ясно, че повече бира няма да ни даде, затова приех предложението на Йото, отидохме до къщата на Боги. Изпушихме по цигара в антарктическия студ и се върнахме към студентското градче.
На вратата на втори блок имаше залепена заповед на ректора, която уведомяваше, че съм отстранен от общежитие за срок от една година. Въобще не бях настаняван в общежитие, но за всеки случай бях отстранен. Изчаках една голяма група студенти и влязох заедно с тях. Портиерката не ме забеляза. Отпуснах се на едното легло в стаята на Йото и запуших.
— Това, от което имаш нужда, Луд, е една жена. Любов.
— Глупости! Нямам нужда от никого.
— Ако продължаваш да живееш така, ще се погубиш.
— Живея чудесно.
— Браво! На това му казваш чудесно. Защо не се ожениш?
— Няма за кой. Ти би ли се оженил за мен?
— Аз?!
— Ето виждаш ли!
После съм заспал, въобще в последно време постоянно ме избива на сън. Събудих се към три. Единият от съквартирантите на Йото се бе прибрал. Йото предложи да играем бридж. Чудесно! Двамата тръгнахме из блока, за да намерят четвърти. Върнаха се след половин час разгневени. Долу при домакинката имало справки, в които се посочвали куп ненужни неща за живущите — къде и кога са родени, занимавали ли са се с ръководна комсомолска дейност, ходили са на бригади, вместо необходими и полезни данни, като може ли живущия да играе бридж, табла или други игри, може ли да пие и да се люби, да се бие и т.н. Не намерили четвърти. Започнахме да играем табла със съквартиранта на Йото, а моят приятел отиде за бира. Върна се и донесе „Кристално пиво-оригинално“, нямало обикновено. Това беше най-скапаната бира, който употребявах. След като прекъснах януари, започнах работа в бирената фабрика, като общ работник, навярно защото отново бях решил да спра да пия. Там попаднах на „Кристално пиво“ — невероятно. Такова не пускаха по магазините и до този момент не предполагах, че в нашата слънчева родина се произвежда бира, а само онова нейно жалко подобие, наречено с голямо чувство за хумор по същия начин. На втория месец ме изгониха, защото всеки мой работен ден носел на предприятието загуба от 60 долара ( две кашончета от продукцията за износ), както ме увери лично директорът на фабриката. Издадоха ми бележка, че съм работил четири месеца, колкото ми беше необходимо. По-късно директорът забранил да се приемат на работа студенти.