Три дни не излизахме от „Храма на веселието“. Толкова много любов… На следващият ден се явих на изпит пред КАТ. Допуснах груба грешка. Скитах още два дни из Кристалния град и заминах за София. Отново гостувах на сестра си. Разказах й почти всичко.
8.
След една скучна и бездушна новогодишна нощ, няколко отчаяни пиянства и мрачно, безсмислено, двуседмично безделие в София, в качеството на гост у прекрасната си сестричка се прибрах в Кристалния град. Избягнах традиционната война около единствения автобус, тръгвайки пеша в студа и тъмнината. Изненадах се, когато видях, че в квартирата ми свети. Вътре бяха почти всички — Боги, Светла, Йото, Върхът, Червенокосият, Малкият и още две колежки, които нямах честта да познавам.
— Ето го и Лудият! — изненада се малкото бирено човече.
— Какво те води насам? — в същия тон попита Пил. — Да не би да си пристигнал за подписи.
— Разбира се! — отговорих безочливо, подразнен от иронията на Пил, всъщност нямах намерение да се опитвам, дори да събирам подписи. — Мисля, че нямам особени проблеми.
— Е, това е мъжка приказка! — искрено се зарадва Бог. — А вие тук сте се разхленчили: „Какво ще правя по ОЧЗ!“, „Как ще се оправя с Неделчев!“ и не знам какво си.
Думите на Бог ме окуражиха и за пръв път си представих варианта „Вземане на подписи“. До този момент премислях другата възможност — административна заверка. Защо, всъщност, не опитам да си събера подписите. Административната заверка в трудно и несигурно нещо.
— И как ще стане това с подписите? — продължи Пил.
— Лесно! — отговорих и вече бях уверен, че ще успея. Тръгвам с книжката на училище и преподавателите се разписват, в края на краищата, това им е работата.
— Супер си! — обади се Светла. — Аз не съм ходила на две упражнения и се притеснявам, а ти си ходил на две, при това пиян и не ти пука.
— Да, но той е Лудият Лош! — отбеляза Йото и улови чашата си. — Наздраве, Луд! — Едва сега забелязах колко е пиян.
— Слушай, Луд! Това, което говориш е фантастика, при това ненаучна. Въобще не ме убеждавай, че не ти пука!
— Не ми пука.
И наистина беше така. Обзаложихме се с Пил. Другите продължиха да обсъждат тактиката и стратегията на вземането на подписи. Узнах последните новини в „Академията на боговете“. Професор Иванов продължавал да ме търси. Упорито — както твърдеше Боги. Да не би да очаква рушвет от мен! Александър влязъл в болница. Инфекция! Няколко дни преди това помагал при остъкляването на една тераса и някаква мазна ламарина му се забила в крака, проявил небрежност, не предприел нищо, после пийнал и забравил. Пет-шест пъти е бил на операционната маса, нацепили му хубавичко краката ( според самият Александър приличал на телешки шол, миг преди да бъде хвърлен в нагорещената фурна). Пошашавили са го от инжекции — 12 пъти дневно. Днес цялата група ходила да го видят. Бил в отлично настроение, с много добро чувство за хумор описвал болничните си страдания.
Йото заспа на масата. Преместих го на леглото на Бог. Боги ме информира за състоянието на Йото. Беше много загрижен и каза, че се бои за него повече, отколкото за мен. Я, гледай! И защо? Просто Йото не бил изтрезнявал през последните двадесетина дни. Голяма работа. Светла също се намеси и защити тезата, че е много зле. Помолиха ме да се опитам да му въздействам. Олеле, точно аз ли?
После всички, освен Йото, си тръгнаха. Легнах си твърде доволен от себе си. Бях погълнал не повече от сто грама ракия. Спах чудесно и когато часовникът иззвъня в шест и половина, станах с удоволствие. Дали не мога отново да се върна?
Йото седеше вече край масата, пушеше и доунищожаваше останалата от снощи ракия. Попита ме кога съм пристигнал. Казах ме, че трябва да ходим на училище и той много се учуди. Все пак тръгнахме.
Влязохме в аудиторията. Настъпи тишина. Йото убеди всички с два-три красноречиви жеста, че е добре пиян. Подозрения се посипаха и върху моята личност, но разочаровах колегите. Асистентът по ОЧЗ бе в прекрасно настроение, събра всички книжки и ги разписа без да прави каквито и да е проблеми, след това ни пожела успешна сесия и ни освободи. Чудесен асистент.
Отидохме с Йото в една закусвалня и закусихме. Йото настояваше да пием бира, решително му се противопоставих. Той каза, че не е очаквал от мен подобни свенливи истории и че съм станал досаден. Изостави ме. Студентската му книжка остана у мен. Изпих две кафета в академичната сладкарница и отидох на лекция. Отново никакви проблеми с подписите. До обяд взех още един и се прибрах в квартирата.
Тъкмо се готвех да поспя, когато влезе Пил и донесе Йото. Струва ми се, че Бог бе прав снощи.