Хранех известни съмнения, но мислех, че е било сън.
— Ама колко пиян бе само! — допълни Тери.
Малкият и Пил се завърнаха и донесоха… О, боже мой! Колко много бутилки! Дали не сънувам, дали не съм заспал между другото, но си спомних, че и аз като Боги нямам нищо общо с гладната кокошка. Бутилките бяха факт. Съвсем скоро чашите ни бяха пълни с част от безценното им съдържание и пихме. Градусът на атмосферата рязко отскочи. Бог все китарата си, която всъщност бе едно жалко подобие на китара, подари честите й съприкосновения с пода или някоя от стените и засвири. Той не свиреше особено добре, пък и китарата… и човек с добре развит музикален слух спокойно би могъл да установи, че тази мелодия по нищо не се различава от ритмично драскане на тенеке, но ние не бяхме претенциозни, а пък в края на краищата важен е ритъма. Запяхме или по-точно заревахме като ранени зверове, синхронизирайки с китарата. Зидарите се преобърнаха няколко пъти, едновременно, разбира се. Предполагам и мъртъвците биха направили същото, ако гробищния парк не се намираше на другия край на града, а да не говорим за техните души, които според Боги бяха на всякъде около нас.
След около час пресипнахме. Зидарите решиха, че и без друго не могат да заспят и се присъединиха към нас. Олеле, какъв купон! Приказка, една луда, ненормална, дива, откачена приказка. Малкият се бе напил мъжката. Пуснахме касетофона и заскачахме из стаята. Тери и Гери постигнаха нашето пиянско равнище…
За съжаление отново включих на автопилот. Навярно много интересни неща съм пропуснал. Дойдох в съзнание, когато купонът свършваше. Всичко бе изпито, всички цигари изпушени. Зидарите бяха заели старата си позиция, до тях лежеше Малкият и пъшкаше, като че ли ражда нещо. Пил изблъска Върха плътно до стената и легна до него. Двете дами се настаниха на другото легло, Бог ги зави с едно одеало, пожела им „лека нощ“ и легна до зидарите. Александър се свлече до него. Само аз още упорствах и не слизах от стола. Хвърлих жаден, пиянски поглед към леглото на Тери и Гери, ако ги сънувам тази нощ ще заприличам на гладната кокошка.
— Красавици, няма ли да ви е скучно сред толкова пияни мъже? — попитах аз, защото все още можех да говоря.
— О, не! С вас, винаги е само приятно! — увери ме Тери и се приготви да заспи.
— Слушай, Луд! — надигна се другата — Да не вземеш отново да ме изнасилваш.
— Няма да удовлетворявам мечтите ти, тази вечер.
2.
Събудих се, тъй, като някой мина през краката ми, после друг стъпи върху корема ми. Не успях да отворя очи — бяха залепнали и се задоволих да изръмжа няколко яростни псувни.
Усетих новият ден, разтърках продължително лицето си и прогледнах. Стаята се бе поопразнила. На пода лежахме само двамата с Бог, зидарите, Малкият и Александър бяха изчезнали, двете феи — също, нямаше го и Върхът — навярно потеглил към новото си пиянство. Боги се размърда, предложих му да се преместим на свободното легло, но той отказа. Стана, почисти масата, изми чашите и започна да чете. Аз се хвърлих на леглото и заспах отново.
Преди повторно да отворя очи предчувствах, че ще видя нещо необикновен но. Предчувствието ми не ме излъга — Червенокосият бе отворил някакъв учебник и го разглеждаше с недоумение. Боги четеше. Не исках да им преча, затова бързо и безшумно напуснах квартирата.
Тръгнах към „Академията на боговете“, там все щях да срещна някой познат. Бях, може би, единствения студент в града без всякакви проблеми. Не защото бях отличник и нямах достъп до поправителните сесии, не. Прекъснах миналата година за незаверен семестър, както би се изразил Боги за редовно ходене на училище. Предстоеше ми втори опит на височина пети семестър. Пристигнах в Кристалния град заради един злополучен шофьорски курс, който се записах през март. Въобразявах се, че до юни ще взема книжка, но… Курсът започна чак в края на май, после се прекъсна в края на юли и сега се възобновяваше, както казваше Боги за толкова време книжки за пилоти (серия П) можехме да изкараме, но не съжалявах особено, в Кристал Сити бе по-приятно да си пилея времето, особено през поправителната сесия.
Вървях безгрижен и щастлив по „2 февруари“ и си подритвах празна кофичка от кисело мляко. Неусетно пресякох градинката пред института. Купих си сандвич и цигари, заседнах пред централния вход. Преминаха много колеги покрай мен и нито един познат. Странно!
Не скучаех. Облегнат на един стълб, дъвчех сандвичите и разглеждах краката на една мадама. Тя бе с толкова къса пола, че имах чувството, че само да се наведа и ще видя далеч по-интересни неща. Боже, какви крака! Това бяха най-съвършените крака, които някога бях виждал. Тя стоеше с груб към мен, на два-три метра, леко разкрачена и разговаряше с някакви пъпести колежки. Този фон вдъхваше на фигурата й още повече прелест и обаяние. Така се бях съсредоточил, че очаквах да се появят бримки по черния й чорапогащник. Внезапно тя се обърна и ме изгледа с тъпо, диво изражение: „Какво си ме зяпнал, бе?!“. Бях потресен. Тя наистина имаше страхотно тяло. Приближих се и я поканих на кафе. Тя отказа твърде грубо за фигурата си и ми обърна гръб, което трябваше да значи, че разговорът ни е приключил. Неочаквано ръцете ми се оказаха върху гърдите й — носеше сутиен нашенско производство, втори номер — полупразен. Красавицата се обърна рязко и зашлеви пространството пред лицето ми. Извиних се и тръгнах разочарован. Всъщност направих няколко крачки и спрях, не знаех на къде да тръгна. Взех празната кофичка, която бях доритал до тук, чак от къщата на Боги и я пуснах в едно кошче. Седнах върху кошчето и запалих цигара.