— Така! Появихте се. И какво ще правим сега? Ректорското ръководство оцени вашето поведение като непристойно и реши на специално ваше заседание да обсъди вашия случай.
— Чест е за мен. Кога ще състои това заседание? И не трябваше ли вече да се е състояло?
— Може би ще се наложи да си починете една година.
— Ще ви припомня, защото знам, че не сте особено добре с паметта, че вече почивах една година и то точно поради професионалната некомпетентност на същото това ръководство.
— Как си позволявате да говорите така? — Иванов се надигна, после изглежда си спомни нещо и седна отново. — Всъщност, вие си позволявате твърде много недостойни за социалистическия студент неща. — Разлисти някакви листове. — Ето! Ходите редовно пиян на училище. — Това „редовно“ звучеше твърде абсурдно в съчетание с „ходите на училище“, дори при наличието на определението „пиян“. — Биете се с преподавателите, извършвате погроми в студентското градче… Имам сигнали, че с нож сте заплашвали преподаватели.
— Да. Всичко това е в зоната на истината. Съзнавам виновността и ще си понеса наказанието! — стараех се да бъда спокоен. — Очаквам мъдрото решение на ректорското ръководство. Не разбирам само, защо трябва да се поставя мораториум върху редовната ми заверка на семестъра. Преди да излезе ректорското решение, аз с всички права на студент, би трябвало да мога да си заверя семестъра и да започна, да се готвя за изпитите.
— Не може така, колега. Трябва да потърпите малко. Ректорския съвет ще се събере утре или най-късно в други ден и ще реши…
— Защо ми губите времето с вашите простотии?! Аз съм свободен човек…
11.
…и на следващия пристигнах отново. Не ме свърташе в къщи, не ме свърташе изобщо. Човек свиква с всичко, но трябва да знае в какво състояние се намира. А аз не знаех. Студент, прекъснал или изключен, не изключен, не, никой не е в състояние да ме изключи.
Сряда вечер. Зимата беше в разгара си. В някогашната къща на Боги положението бе неописуемо. Водата в бутилките беше замръзнала, по тавана и по стените — сталактити. Включих печката, която щеше да затопли след седмица. Хрумна ми да спя във втори блок при Йото, но реших, че по-добре да не го правя — съдържах предпоставки за пиянство, пък и Йото трябваше да чете. Утре е на изпит. Завих се с всички одеала и кожуха си през глава и заспах.
Спах лошо. Събудих се уморен. Беше съвсем рано, изпуших две-три цигари и тръгнах към „Академията“.
Бе навалял пухкав син сняг. Посинели, весели дечица отиваха на училище.
В осем часа вече чаках пред вратата на заместник ректора. Разбира се, той пристигна към десет.
— Детелине, Детелина, какво ще те правим? — Иванов издаде звук, напомнящ отварянето на бира.
— Правете ме каквото искате!
— Вижте само колко рапорти има срещу вас! Ето! — той ми подаде куп листа. Най-горния от тях бе от портиерката на втори блок — истински шедьовър, следваха от домакинката и домсъвета на същия блок, от С.О.Цолов, от друга портиерка и т.н. — А това ви е присъдата от МВР-то — замректора посочи друг куп листа. — Е, как ти се струва?
— Не е лошо! Толкова млад и толкова известен — усмихнах се развеселен от рапорта на портиерката.
— В това няма нищо смешно! Я ми отговорете, ама съвсем честно вие, така, добре ли се чувствата?
— Отлично, защо?
— Напоследък имам съмнения относно психическото ви състояние, пък и другарите от МВР казаха… Впрочем защо ви наричат „Луд“?
— О, я стига глупости! Искам да знам в какво състояние се намирам в момента и какво трябва да правя?
— Ще чакате! Ректорското ръководство още не е взело отношение относно вашия случай.
— И докога ще чакам? Днес трябваше да бъда на изпит. Административна двойка, заради вашето бездействие.
— Ама, вие, защо не отидохте на изпит?
— Защото не съм си заверил семестъра! — отговорих с ирония, но съвсем напразно.
— Защо не сте си заверили семестъра? Заверете го, явявайте се на изпити, а пък ние ще ви известим решението си.
Нямаше какво повече да кажа. Излязох като напикан. Вървях по коридорите на института смазан, като че ли бях носил трактор. Като на сън влязох в канцеларията на нашия факултет. Някакво чудо беше станало с моята любима секретарка. Навярно, бе заменила обичайната си закуска — кисели краставички с крем-карамел или се беше любила цяла нощ (с кого?). Тя се усмихна приветливо и аз ненадейно станах много учтив, дори поздравих.
— Искам да си изтегля документите! — заявих смутено.
Секретарката ме погледна уплашено.
— Кои документи?
— Как, кои документи? Искам си дипломата от средното образование! Напускам вашия институт.