Заместник ректорът, очевидно много ядосан, изръмжа нещо и изхвърча от кабинета. Излязох след него. Той вече тичаше по стълбите. Тръгнах бавно натам и когато бях на площадката между етажите, той стоеше пред мен с разписана молба.
— Ето! Изтеглете си документите! Но знайте, че ще съжалявате. Някой ден ще се върнете и ще молите да ви приемем отново! — И препусна надолу.
— Благодаря! — извиках след него.
Да се върна?! Никога! Влязох тихо в канцеларията и подадох молбата на секретарката. Тя я погледна с недоверие, и каза, че професор Иванов не я е уведомил, че ми е разрешено да напусна.
— Какво трябва да ви уведомява. Ето! Пределно ясно е. Тук пише „Да“ и след това подписа на ректора. И бавно развиващ се би го разбрал.
Тя вдигна телефона и говори с професор Иванов.
После бях свободен. СВОБОДЕН. Вървях безгрижен в коридора. Не виждах и не чувах никой и нищо. Излязох от института за последен път, постоях пред него, изпуших цигара, както съм правел хиляди пъти и тръгнах бавно към квартирата.
Неусетно стигнах, отключих и безпаметно паднах в леглото.
Петък е чудесен ден да кажеш: „Край!“. Край, всичко свърши.
Запалих цигара и през синкавия дим разгледах стаята. Вездесъщата къща на Боги — някогашния „Храм на веселието“. И толкова тъжна и страшна, а всъщност е непроменена. Всичко е непокътнато, както в онзи далечен ден, когато за първи път влязох тук. Какво се случи? Нещо рухна неудържимо. Ще дойде пролетта и тук отново ще бъде весело. Купон подир купон. Ще се съберат всички: Йото, Червенокосият, Върхът, Александър, Малкият, Боги, Светла… Може би! Ще пият, някой ще вдигне тост за мен. Навярно! Ще се смеят, някой ще разказва моите истории. Ще пеят, Бог ще вземе китарата.
Представих си съвсем ясно обстановката. Някакъв глас закрещя в мен. Написах го на лист, а след това с големи букви, върху тапетите над леглото ми:
Помислих малко и написах отдолу:
Студент
на име: Детелин
Развеселих се. Тази портиерка е гениална. Сега когато отида да се сбогувам с Йото, ако тя е на смяна ще й взема адреса. Запях си някаква детска песничка.
Портиерката не бе на смяна. Нейната колежка дълго се колебаеше дали да ме допусне в блока, но след като се увери, че съм съвсем трезвен и нямам лоши намерения ми позволи да се кача до стаята на Йото.
Там времето като че ли бе спряло. Йото лежеше по същият начин, както го бях оставил вчера. Разбудих го, но се съмнявам, че възприе частица от това, което говорех. Заспа отново. Тръгнах си. Повъртях се малко без посока и в миг разбрах всичко. Насочих се към квартирата на Ели.
Отвори ми самата тя и ме покани доста любезно. Направи кафе, запали цигара и се приготви да узнае повода на моето неочаквано посещение. Ели беше великолепна мадама.
— Реших да напусна института — започнах уморено. — Тръгвам си. Още днес. Дойдох да се сбогуваме. — Тя бе толкова изненадана, че дори не възкликна, само ме гледаше уплашено. — Имам една молба към теб — Йото. Много е зле и хлътва все повече и повече. Върни се при него! Той има нужда от теб. Ти можеш и трябва да му помогнеш. Той те обича. Съдбата му е в твоите ръце.
— Но, Йото с нищо не показва това, което говориш. Напротив — той ме отбягва, не ми обръща внимание, въобще…
— Прави го от гордост, а после тази гордост му струва много болка, но не може да го осъзнае. Това е слабостта на силния. Ако ти направиш първата крачка, всичко ще тръгна добре.
— Но…
— Остави това. Зная какво ще ми кажеш. Трябва да отидеш при него. Може о съвсем делнично, да си прибереш някоя вещ, която е останала при него, или да потърсиш някакъв учебник, или… ще измислиш нещо, но трябва да отидеш, това е моя та последна молба, последното желание на един осъден…
— Я, стига глупости! Ще отида! Защо реши да напуснеш? Впрочем, не смяташ ли, че трябва да се погрижиш и за себе си?
— Дявола се грижи за мен, след време ще се грижи и за душата ми! Тръгвам си! — станах. — Значи, разбрахме се?! Най-добре ще бъде да отидеш довечера към шест, защото Йото, по всяка вероятност ще настоява да ме изпрати до гарата, а не мога да му кажа, че съм се уговорил с теб, да отидеш при него и да остане, за да те чака. И ти не му казвай, изобщо, не сме се виждали!
— Добре, комбинаторе! Стиснах нежната й ръчичка и тя се усмихна, разбивайки и последните съмнения, че ще го направи.
Забързах към втори блок. Йото продължаваше пиянския си сън. Разчистих стаята. Изметох. Проветрих. Оправих му леглото, както спеше на него. После навих двата големи будилника в стаята на шест и шест без малко и ги поставих на прилично разстояние от леглото му. Добрата фея.