Около нас бе разкопано, от три години някой непрекъснато копаеше в самия център на града, сякаш очакваше да открие древен храм на инките. Отсреща извисяваше величествена снага партийния дом, а до него се гушеше дворецът на културата, който приличаше на ескимоско иглу в сравнение с дома, в който живееше партията. Боги казваше, че и тук, както на много други места в милата ни родина партията е високо, а културата — далеко (или ниско, не си спомням).
Минахме между двете здания и пресякохме градската градина. Зад градината бе блокът, в който се намираше квартирата на Светла. Тя живееше в една уютна гарсониера, на четвъртия етаж, с една колежка от Видин, от самото начало на следването.
Отключи и любезно ме покани.
— Стела няма ли я? — попитах аз.
— Стела?! Какво би могла да прави тук през поправителната сесия, нали си спомняш — тя е отличничка. Започнах да мисля с любов и уважение за отличниците.
— Имаш ли цигари?
Подадох и цигарите си и се приготвих и аз да запуша.
— Не ми пали сега цигара, а влизай в банята! После ще пушиш. Хайде!
— Нали знаеш, че не обичам да ми се говори в повелително наклонение! — Запалих цигара.
— Извинявай! Искаш ли водка?
— Не, влизам в банята! — Загасих цигарата.
Тя се усмихна и ме целуна.
— Ето ти самобръсначка и четка, в банята има хавлия.
— С тази самобръсначка навярно си бръснеш краката! — казах докато се събличах.
— Престани! — Хвърли по мен обувките си.
— Добре, добре! Сега ще се върна, прави му сметката!
Не зная колко време прекарах под душа, но бе прекрасно. Мислех си за Светла. Колко неочаквано започна всичко. Чух за нея още преди да я видя, защото макар да бяхме в една група, аз не ходех на училище, а когато все пак се появявах, тя отсъстваше. Един глупак си сряза вените заради нея, едва го спасиха. На един купон описваха подробно качествата й и предлагаха да се обяви за вещица, и да се изгори в градинката пред института. Видях я на първия изпит и се замаях, но веднага отхвърлих възможността между нас да се случи нещо. Тя ме заговори. Оказа се че и тя е чувала много неща за мен, представям си какви неща. Вечерта на отпразнуването на изпита се лепна плътно до мен. Започна дори да ми досажда. Отрязах се като талпа. После намерихме общи интереси. Тя играеше бридж и въобще всякакви игри с карти, табла, шах, твърде много за една жена. Като че ли най-много обичаше да си играе с мъжете. Веднъж, когато опита с мен не й провървя. Разбих и носа и си тръгнах, но се върнах защото ме помоли. Едва успях да и спра кръвотечението, чаршафът стана само кръв, като че ли току-що се е сбогувала с девствеността си. Станахме малко повече от приятели, аз още не вярвах, а и до днес не вярвам, че е възможна любов между нас. Очаквам всеки момент да изхвърча през борда на препълнения с нейни обожатели кораб. И какво?