— Къде са ми дрехите? — попитах ядосано, когато излязох.
— На простора, скъпи. Бяха много мръсни.
— Какво?! — пристъпих към нея гол и страшен. Тя се сви уплашено в леглото. Най-много ме вбесяваше в нея това, че си бе въобразила, че е призвана от съдбата да се грижи за мен. Когато прекъснах миналата зима, си скрих книжката (а и самият изчезнах), за да не тръгна да ми събира подписите, както бе правила преди.
— Не се бой! — прошепнах аз и седнах на леглото й. Тя направи опит да се усмихне. Отново си спомних оная кървава вечер. Много съм лош. Тя не заслужава. Не заслужава ли? Ако бях добър, какво трябваше да правя. Да си срежа вените или да й лижа обувките като малоумен. Глупости, какво трябваше да правя, аз отдавна нямаше да съм при нея. Светла щеше да си поиграе с мен, докато и омръзне, а след това да ме изчисти, като ненужна малка карта от цвят без значение за окончателния изход на голямата й игра. Но аз съм топ-оньор и съм още в играта. Понякога се чистят и такива карти, но още съм тук, при нея, сега.
Протегнах ръка и я погалих. Този път тя успя да се усмихне. Сините й очи блестяха яростно. Какво бе това — страх, желание, мъст, радост, болка? О, не! Хвана ръката ми и ме издърпа към себе си. Тялото й трепереше. Устните ни се сляха. Опипах плътта й — гореща. Ще се пръсна. Бързо! Сега! Сега… Тихо, на пръсти в стаята влезе нощта. Погали косите ни и ни покри с приказния си плащ. Бе прекрасна, луда, неописуема нощ. Нощ, в която разбрах колко много ми е липсвала Светла. Нощ, за която винаги ще си спомням, навярно с тъга. Най-хубавата нощ в историята.
— Ти никога ли не се изморяваш? — попита тя.
— Изморявам се, когато мисля за теб.
Тя не ми повярва, но и стана приятно. Притисна се до мен и промълви:
— Обичам те!
— Ти си вълшебница! — Спестих си още една лъжа, отпуснах се в обятията й, целувах тялото й, косите й, а после — отново към върха, към върха, където сред тръните на граха, цъфтеше цветето на щастието. На нашето щастие. О, боже…
Каква жена! Такива жени трябва да се употребяват диетично. Бях третия мъж в живота на Светла, според нея самата или по-точно третият мъж имал невероятния шанс да притежава божественото й тяло, като че ли това има значение. Аз съм си по принцип трети. Всяка жена, с която по някакъв повод попадам в леглото ме обявява за трети. Моите приятели биваха винаги втори, не мога да го проумея. Може би с мен жените са по-искрени или просто съм роден, за да бъда трети. Все трети, само веднъж една моя интимна приятелка ме класира на втори място и такъв катар улепих, че повече от седмица пикаех със здраво стиснати зъби. И никога не съм негодувал, че съм трети, а и на 333 място да съм бил, все същото. Важното е да ми е гот. Защо си мисля за глупости и то в момент, когато мраморната чаша на сърцето ми е препълнена с отлежалия елексир на щастието.
Зад спуснатите пердета се прокрадваше зората. Светла бе утихнала и си мислех, че вече е потънала в царството на сънищата, но когато погалих косите й, се оказа, че и тя си е помислила същото за мен. И заедно, с много плам, като че ли току-що сме си легнали почетохме приказния любовен роман на тази вълшебна нощ.
Когато се събудих моята прекрасна възлюбена я нямаше, нямаше я и в банята, нито в кухнята. Взех един душ и се изтегнах в леглото. Запалих цигара. Часовникът на нощното шкафче бе спрял, навярно защото и времето бе спряло. Навън бе полутъмно — слънцето бе забравило да изгрее. Нямах престава в кой час от денонощието се намирам, в кой ден, в кой месец, в коя година, не ме и интересуваше. Бях щастлив или поне така трябваше да се чувстват щастливите хора по земята. Опитах се да си спомня кога за последен път съм се събуждал толкова щастлив. Не успях. Замислих се за Светла. Да, сега наистина мислех само за нея и ако не бе пристигнала след малко, може би щях да се изморя.
— Ти вече си буден — тя се наведе и ме целуна. — Навярно си много гладен след такова денонощие.
— Ужасно си досетлива. Просто умирам от глад.
— Сега, миличък, сега ще те нахраня!
Светла отрупа масата с продукти и я премести до леглото, така че можех да се храня като виден римски гражданин. Колко вкусно бе всичко.