Не искам да описвам подробно тази безобразна сцена. Боя се, че не се държах така, както подобава на един истински мъж. Обсипван с град от ругатни, стиснал юмруци в безсилна ярост, хихиках плахо, опитвайки се да успокоя развилнелия се робот.
— Смей се по-високо, говедо такова! — не мирясваше той. — Ха-ха-ха-ха!
На следващия ден кръвното ми толкова се бе покачило, че лекарят ми забрани да ставам…
Роби много се гордееше със способността си да разпознава образи. Притежаваше изумителна зрителна памет, която му даваше възможност да разпознае между стотица сложни рисунки оная, която веднъж бе видял бегло.
Стараех се да развивам у него тези способности.
През лятото жена ми замина в отпуск, тъща ми беше на гости при сина си и ние с Роби останахме сами в апартамента.
— Спокойна съм — каза на сбогуване жена ми, — че Роби ще се грижи за теб. Гледай само да не се карате.
Жегата беше голяма и аз, както винаги по това време, си остригах косата.
Върнах се в къщи от бръснарницата, повиках Роби. Той се появи незабавно.
— Бъдете така добър, Роби, дайте ми да хапна.
— Цялата храна в тази къща, както и всички вещи, намиращи се в нея, освен предметите за общо ползване, принадлежат на нейния собственик. Не мога да изпълня искането ви, тъй като представлява опит да се присвои чужда собственост.
— Но нали аз съм собственикът на този апартамент.
Роби се приближи до мен и внимателно ме огледа от краката до главата.
— Образът ви не съвпада с образа на собственика на тази къща, който се пази в клетките на паметта ми.
— Просто си остригах косата, Роби, но въпреки това съм същият. Не помните ли гласа ми?
— Гласът може да се запише на магнитофонна лента — сухо забеляза Роби.
— Но има стотици други белези, които свидетелствуват, че съм аз. Винаги съм смятал, че сте способен да прецените такива елементарни неща.
— Външните образи са обективна реалност, независяща от съзнанието ни.
Надутата му самоувереност взе да действува на нервите ми.
— Отдавна се канех да поприказвам сериозно с вас, Роби. Струва ми се, че би било много по-полезно за вас да не тъпчете паметта си с прекалено сложни понятия, а да мислите повече за изпълнението на основните си задължения.
— Настоявам да напуснете тази къща — изрече той на един дъх. — Да напуснете, да се махнете, да изчезнете, да се пръждосате. Иначе ще употребя физическа сила, насилие, принуждение, удари, побой, набиване, нараняване, осакатяване, обезобразяване.
За съжаление знаех, че почне ли Роби да се изразява по този начин, да се спори с него е безполезно.
Освен това перспективата да получа някоя плесница не беше особено примамлива. Ръката му е тежка.
Три седмици живях у един приятел и се върнах в къщи чак когато пристигна жена ми.
През това време и косата ми поизрасна.
Роби вече свикна напълно с нас и се чувства като у дома си. Вечер стърчи пред телевизора. Останалото време човърка до захлас нещо в схемата си, подсвирквайки си високо някаква мелодия. За съжаление конструкторът не му беше дал музикален слух.
Боя се, че стремежът към усъвършенствуване взима у Роби патологични форми. Домашната работа върши без никакво желание и крайно небрежно. Отнася се с явно пренебрежение към всичко, което не е свързано с неговата особа, и разговаря с всички с покровителствен тон.
Жена ми се опита да го научи да превежда. Зазубри удивително лесно френско-руския речник и сега с упоение поглъща купища криминална литература. Когато го помолим да преведе прочетеното, небрежно отвръща:
— Няма нищо интересно. Прочетете си го сами.
Научих го да играе шах. Отначало всичко вървеше гладко, но после логическият анализ, изглежда, му подсказа, че най-сигурният начин да спечели е нечестната игра.
Използва всеки удобен случай да размести незабелязано фигурите ми на дъската.
Веднъж в средата на една партия открих, че е изчезнал царят ми.
— Къде си дянал царя ми, Роби?
— На третия ход вие получихте мат и аз го махнах — нахално заяви той.
— Но това е невъзможно! Поставете царя на мястото му.
— Ще трябва да я понаучите тая игра — каза той и събори фигурите от дъската.
Напоследък проявява интерес към стиховете. За съжаление, интересът му е едностранчив. Готов е с часове да изучава класиците, за да открие неподходяща рима или неправилни словосъчетания. Удаде ли му се, цялата къща се тресе от оглушителния му смях.
Характерът му се разваля с всеки изминат ден.
Само елементарната порядъчност ме въздържа да не го подаря на някого.
Освен това не ми се иска да огорчавам тъщата. Те с Роби изпитват огромна симпатия един към друг.