Ерик, нейният съпруг. Ерик, който беше дошъл съвсем сам в това море от неприятели и изискваше да получи обратно жена си.
Рианон беше твърде изненадана, за да може да извика, а след една минута беше безкрайно благодарна, че изненадата е сковала езика и, защото осъзна, че мъжът й се преструва на датчанин.
Йорг я пусна и закрачи към новодошлия.
— Кой си ти? И какво си въобразяваш, че имаш право да искаш от мен, в името на всички богове! Знаеш ли изобщо кой съм аз, глупако?
— Искам тази жена. Тя е моя пленница. Моите хора я намериха.
— Кой…
— Изпраща ме Гунтрум. Ти не успя да се съединиш с него, Йорг, както гласеше уговорката.
Ерик скочи от понито и нагази във водата. Издърпа Рианон от ръцете на датчанина и я повлече след себе си по начин, който не се различаваше особено от този на Йорг. Рианон изпищя и се строполи на земята. Ерик я дръпна да стане, извади от кончова на ботуша си кама и преряза въжетата, които стягаха китките й.
— Какво правиш, по дяволите! — изпухтя Йорг.
— Вземам си онова, което е мое.
— Не! Сега жената е моя. Аз я вързах.
— Вързал си я, защото не си достатъчно силен да се справиш с една слаба жена — отговори подигравателно Ерик. — Жената е моя, защото аз я хванах пръв и сега имам заповед да я отведа при Гунтрум.
— Какво ме е грижа за Гунтрум? — озъби се Йорг.
Рагвалд направи крачка напред.
— Намерихме я на една скала. Защо не внимаваш за пленниците си? Тази мръсница изпращаше послания — изсъска ядно той. — Тя пусна стрелите, които предупредиха онова ирландско-норманско копеле за готвеното нападение. Ти не си достатъчно силен, за да се справиш с жената, не ние!
Ерик отстъпи назад и извади меча си. Усмихна се и усмивката му беше ледена.
— Ела тук, момче. Изпробвай що за воин съм.
Мъжете се развикаха. Рагвалд очевидно съжали за предизвикателството си, но въпреки това измъкна меча си и пристъпи напред.
— Мъжът, който умре от старост, потъва в забрава! — изрева гой. — Воинът ще седи във Валхала и ти можеш само да се радваш, че ще отидеш там още днес!
Смели думи, но само след миг Рианон осъзна, че досега не е разбирала колко силен е в действителност мъжът й. Рагвалд още не беше надал бойния си вик, а Ерик вече стоеше пред него и вдигаше тежкия си меч, сякаш беше перце в ръцете му. Дори когато Рагвалд замахна да го удари, Ерик просто отрази удара с меча си и премести центъра на тежестта си.
Изобщо не се стигна до сблъсък на двете острия. Рианон не чу нищо, само видя как Рагвалд падна в краката й и водата на потока потече червена.
Тя изпищя, но ръката му я сграбчи здраво и я притисна до мръсната кожа.
— Тази жена е моя! — изрева гръмотевично той. — Моя, това заповяда Гунтрум. Кой ще се осмели да ми я вземе?
Никой не му отговори. След малко Йорг се обади, много по-предпазливо от преди:
— Тя произхожда от кралския дом, може би дори е роднина на Алфред. Струва много и аз смятах да искам откуп. Готов ли си да платиш?
— Ще ти дам кафявото пони — отговори спокойно Ерик.
Йорг се изплю във водата.
— Кафявото пони? Предлагаш ми кон за цяло богатство?
— Богатство! — изпухтя Ерик. — Тази жена не струва почти нищо.
— Косата й е огнена и блести като злато! — настоя Йорг.
— Злато, глупости! Ръждясала ламарина — отвърна подигравателно викингът. Рианон се обърна като ужилена, но той я стисна по-здраво, без да я поглежда в очите. — Вземи понито и готово.
— Конят ти няма никаква стойност в сравнение с жената! — развика се ядосано Йорг. — Тя е млада, гърдите й са едри и сладки като ябълки, краката дълги и гъвкави като върби.
Ерик се изсмя добродушно.
— Гърдите й висят като презрели пъпеши, приятелю, а краката й са костеливи и дървени като върбите, щом държиш на това сравнение.
— Внимавай! Тя разбира всяка дума — предупреди го Йорг.
Рианон кипеше от гняв. Ерик стоеше точно зад нея и тя не можа да устои на изкушението. Изрита го с все сила в глезена. Нали беше пленница — все едно негова или на датчаните. Имаше пълното право да се бори.
Йорг се изсмя, а някой от другите предупреди Ерик, че жената хапе като бясно куче. Преди да осъзнае какво става, мъжът й я беше натиснал във водата и я стискаше здраво за косата. Мокра до кости, гневна, но и уплашена, тя застина на мястото си и зачака какво ще се случи по-нататък.
— Нравът на англичанката е по-страшен дори от бясно куче — усмихна се победоносно Ерик.