— Би трябвало да ви одера кожата със собствените си ръце, мадам, защото престъпихте заповедта ми и ни поставихте в такова трудно положение!
— Дойдох да ви предупредя! — извика отчаяно тя.
— А аз ви казах да внимавате за себе си! Да не се излагате на опасност!
— Господи, как се осмелявате! Аз предпазих вас и хората ви от предателство!
Ерик се изправи и попита с треперещ от гняв глас:
— Кой ни е предал? Вече знам на какво сте способна с добре прицелените си стрели. Помните ли как ме посрещнахте?
— Но…
— О, вече знам, че сте забележителна актриса, Рианон. Достатъчно е само да си припомня нощта, когато едва не накарахте мъжете да се изпобият помежду си. Сватбената ни нощ, помните ли? Може би самата вие сте изпратили послание на датчаните, а след това сте дошли да ни предупредите и да докажете невинността си.
Рианон побесня от гняв. Дъхът спря в гърлото й. Яростта вля в ръката й такава сила, че успя да го отблъсне. Ерик се подхлъзна в тинята, тя скочи на крака и се впусна да бяга без посока.
— Рианон!
Само след секунда я беше настигнал. Тя се изтръгна от ръцете му, но се спъна в един дебел клон и изпищя от болка, защото стъпи накриво и си навехна глезена. Ерик я вдигна отново на ръце и продължи напред, без да каже нито дума. Единственото чисто място на лицето му беше около очите.
— Вероятно хората ми вече са нападнали датчаните, които се бяха скрили в селската къща — уведоми я хладно той. — Ще се срещнем утре рано сутринта при завоя на реката.
Рианон не отговори. Беше мръсна, гърлото й беше пресъхнало, всяко мускулче я болеше и пареше. Отпусна изтощено глава и затвори очи.
Равномерните му движения я приспаха. Когато отново отвори очи, беше тихо и тъмно. Гората беше ярко осветена от пълната луна и звездите по ясното небе. Огледа се и забеляза, че наблизо е запален огън, че на него се пече месо, а тя лежи на нещо като възглавница, направена от долната риза на Ерик. Чу плискане на вода и разбра, че мъжът й е стигнал до мястото, където трябваше да се срещнат с воините му.
Все още се чувстваше уморена до смърт и затвори очи. Когато нещо студено докосна челото й, скочи като ужилена. Ерик беше коленичил до нея, гол, само по чорапи, и триеше калта от лицето й с парче от туниката си. Рианон седна и бързо отвърна лице.
— Рианон, исках само да…
— Мога и сама да се погрижа за себе си, благодаря!
— Можете ли? — попита иронично той.
— Вие само размазвате калта по лицето ми, вместо да я почистите!
— Е, мадам, това може лесно да се промени.
Рианон изпищя и задумка с юмрук по гърдите му, но Ерик я грабна и я понесе право към студената вода на потока. Влезе навътре, докато водата стигна до хълбоците му, и небрежно я пусна. Рианон потъна, но само след миг се показа на повърхността, плюейки и кашляйки. Гневът й забушува с нова сила от ироничния му смях.
Подхлъзна се и Ерик улови края на туниката й.
— Дрехите ми са мокри и така ме теглят към дъното, че сигурно ще се удавя. Или ще замръзна, ако много преди това не съм умряла от желанието да ви видя мъртъв! — процеди през зъби тя.
Мъжът я привлече в обятията си.
— Е, скъпа моя, няма да ви позволя да се удавите — усмихна се той. — Ако окото те гневи, изтръгни го — нали така гласи една християнска премъдрост? Дрехите не са точно като окото, но щом ви гневят… — С тези думи той дръпна туниката й с все сила и я смъкна от раменете й, въпреки ругатните й, въпреки отчаяните й опити да се отбранява. След като свърши с туниката, Ерик чисто и просто я хвърли във водата, за да може да й свали и чорапите. Метна дрехите й към брега и в мига, в който й обърна гръб, Рианон се гмурна във водата, за да му избяга. Излезе на отсрещния бряг на потока, скръсти ръце пред гърдите си и го изгледа трепереща от гняв.
— Върнете се — заповяда безизразно той.
— Вие сте луд!
— Рианон, не можехме да останем с тези мръсни дрехи. Елате при мен. Искам само да измия косата ви, защото когато тинята изсъхне, така ще се сплъсти, че ще трябва да я отрежем.
— Е, и? Какво значение има за вас загубата на известно количество останал без блясък месинг? — попита иронично тя.
Ерик помълча малко, после избухна в луд смях.
— Я виж ти, дамата била суетна — промърмори той и закрачи с големи крачки към нея. Рианон се хвърли във водата и заплува по течението в отчаян опит да му избяга. Показа се на повърхността едва когато дробовете й щяха да се пръснат.