Но Ерик беше само на метър от нея.
— Рианон…
Тя се потопи отново. Този път не можа да промени достатъчно бързо посоката и мъжът успя да я улови за крака. Дръпна я към себе си и плъзна ръце по голите й бедра, странно горещи в студената вода. Рианон се закашля и се опита да го отблъсне, но той я притисна с все сила до гърдите си и я вдигна към лицето си. Тя погледна в сините му очи и видя пламналото в дълбините им страстно огънче.
Останала без дъх, попита едва чуто:
— Наистина ли ви е грижа за коса без блясък?
Пръстите му помилваха хълбоците й, после бавно и чувствено опипаха гръбначния стълб. Когато я притиснаха към слабините му, тя усети как членът му оживя и до болка се притисна към корема й.
— Какво трябваше да кажа на оня негодник? — попита тихо той. — Разбира се, косата ви е прекрасна. Блести като утринна зора или като огнен залез. Покрива ме целия и ме омайва с мекотата си; милва голата ми плът като жива и твори чудеса.
Пръстите му се заровиха в мократа й коса, пригладиха я назад, слязоха по бузите и оставиха пареща следа по шията към гърдите. Палецът му подраска втвърдилите се връхчета, после дланта му бавно обхвана меката гръд. Рианон пое дълбоко въздух, милувката му запали в утробата й буен огън. Все пак се опита да се отдръпне, да му избяга.
— Не искам да ви обидя, милорд, като ви позволя да милвате гръд, прилична на увиснал презрял пъпеш!
Лицето му се озари от момчешка усмивка. Очите му не можеха да се откъснат от прекрасното видение, огряно от тайнствената светлина на луната.
— Да, но ако му бях казал, че в действителност гърдите ви са като сладки, сочни плодове, твърди и здрави като ябълки, алабастър, увенчан с розови връхчета, единствени по рода си, той никога нямаше да ви пусне!
Милувките му бяха меки и омайващи. Дланите му се движеха в нежен, наелектризиращ ритъм и Рианон усети как коленете й омекнаха. Щеше да падне, ако Ерик не я държеше здраво. Внезапно ръката му пусна гърдата й и дръзко се насочи към тъмния триъгълник между краката й. Пламъкът в утробата й се разгоря с нова сила. Тя потръпна и се притисна към него, забравила протеста си. Ерик обаче не беше забравил думите си и продължи да шепне дрезгаво в ухото й, да се отрича от лъжите, изречени пред датчаните:
— Казах, че краката ви са къси и криви, мадам, но нима бих посмял да му призная, че кожата ви е по-нежна от всяка тъкан, произведена от най-добрите източни майстори, че в действителност краката ви са дълга и прекрасно оформени, че умеят да се увиват страстно около мъжа и го карат да се чувства като в рая? Не можех да му кажа, че сте по-сладка от най-сладкото вино, че човек може да се удави в красотата на очите ви, че желанието да ви притежава може да подлуди всеки мъж и че с готовност бих дал живота си, за да бъдете моя Защото аз вече вкусих сладостта ви и съм готов да се бия с всеки мъж, с всеки могъщ бог, за да ви имам завинаги.
Той й се присмиваше, да, сигурно й се присмиваше. Ала когато вдигна очи към лицето му, в погледа му нямаше подигравка. Той я вдигна високо над юдата, изнесе я на брега и я положи на земята. Устните му непрестанно я уверяваха, че е замайващо красива с алабастровата си кожа, обляна от лунната светлина. Докато й описваше красотата на всяка частица от тялото й, той придружаваше думите си с безброй нежни, влудяващи целувки и горещите му устни и език много скоро успяха да прогонят студа от вените й. Тялото му я топлеше, а когато се отпусна върху нейното, възбуждащата, упойваща нежност се превърна в буйна страст.
Много по-късно, когато луната почти се бе скрила зад дърветата, когато се бяха насладили на страстта си и трепереха от изтощение, Рианон усети как ръцете му я вдигнаха и я увиха в топлата наметка. Беше почти заспала, когато Ерик я смушка и й подаде парче месо, което междувременно се беше опекло на огъня. Не й се вярваше, че ще може да преглътне дори една хапка, но великолепната му миризма напълни устата й със слюнка и й напомни, че отдавна не е слагала нищо в устата си. Когато се нахрани, Ерик легна до нея и я притисна плътно до голото си тяло. Спокойна и сигурна в прегръдките му, Рианон се почувства обичана — за първи път, откак бяха станали мъж и жена.
Ала когато се събуди на зазоряване, случилото се през нощта изглеждаше само далечен сън. Когато отвори очи, Ерик не беше до нея. Беше я завил небрежно с наметката си и тялото й трепереше от студ. Тя се уви и бързо се надигна. Видя, че мъжът й е вече облечен и стои до брега на потока на няколко метра от нея. Обут с грубите кожени ботуши, той беше стъпил на един камък и се взираше замислено във водата.