Малкият отряд препусна към морския бряг. Ерик яздеше начело. Рианон беше между Патрик и Роуан. Няма да се влюбя в теб, повтаряше си отчаяно тя. И никога няма да се страхувам от теб!
Тук, между многото мъже, никой не можеше да я упрекне в непочтени отношения с Роуан. Спокойно можеше да разговаря с него и с младия Патрик, когото вече ценеше и обичаше. Рианон се усмихваше, отговаряше, слушаше внимателно историите, които Патрик разказваше за родината си. Стана й весело, когато момъкът най-сериозно ги увери, че преди много години патронът на Ирландия Свети Патрик е прогонил от острова всички змии.
— Колко жалко, че не може да се върне и да изтреби и датчаните! — ухили се Роло, който се беше присъединил към тях. Рианон избухна в смях и очите й заблестяха. Но когато видя, че мъжът й се е обърнал и я наблюдава с любопитство, смехът замръзна на устните й. Тя сведе глава, но след малко вирна упорито брадичка и се постара повече да не му обръща внимание. Помоли Патрик да разкаже още нещо и този път момъкът най-сериозно й описа как в процепите на скалите и в пещери дълбоко под земята живеят мънички човечета.
Когато наближиха града, на небето започнаха да се събират черни облаци. От морето повя леден вятър.
В далечината се появиха градските порти и в този миг Ерик вдигна ръка, за да даде знак за спиране. Рианон се надигна и видя, че на пътя е застанал Мергуин и ги чака. Беше сам, но сякаш имаше власт над земята, над небето и дори над разбуненото море. Вятърът развяваше бялата му коса и дългата до земята брада. Очите му бяха сиви и тежки като облаците над него. И бяха изпълнени с безкрайна тъга.
— Какво е станало? — попита остро Ерик и скочи от коня. Пристъпи към стария друид и Мергуин улови ръцете му. Рианон с болка осъзна колко възрастен и крехък е древният магьосник. Внезапно изохка и устреми поглед към морето.
Пристанището отново беше пълно с викингски кораби. Грамадни, с изкусно изрязани носове, оформени като фигури на диви животни, най-вече дракони и змии.
Сърцето й заби ускорено. Ерик изобщо не обърна внимание на корабите. Погледът му беше устремен в стария мъж, който бе излязъл на пътя им.
— Ард-Рий… — започна глухо Мергуин.
— Дядо! — прошепна задавено Ерик. Погледът му потъмня. — Дядо е на смъртно легло…
— Баща ви ви вика. Майка ви има нужда от вас. Ако отплавате с отлива, ще успеете още веднъж да видите Ейд Финлейт жив.
Ерик даде заповед да намерят кон за Мергуин, метна се на гърба на Александър и препусна към града. Мъжете го последваха мълчаливо.
Щом стигнаха пред господарския дом, той скочи от коня и забърза към залата. Рианон понечи да слезе и установи, че Патрик се е притичал да й помогне. Очите му бяха тъжни, пълни със сълзи.
— Наистина ли ще отплавате за Ирландия? — попита тихо тя. „Мили Боже, дано замине! Дано остане по-дълго далече от мен! За да не ме докосва и да мога отново да се науча да го мразя. И моля те, не ми позволявай да тъгувам от раздялата!“
— Разбира се, че ще заминем! Всички обичат Ард-Рий, особено децата и внуците му. Той е велик мъж; донесе мир на страната си и го запази дълги години, въздаде справедливост и милост на всички хора. И вие бихте го обичали.
Рианон кимна, за да не го обиди. Момъкът беше толкова потиснат от вестта за предстоящата смърт на краля си, но тя изпитваше само безкрайно облекчение от отпътуването на съпруга си.
Рианон влезе в залата, надявайки се да стигне без много шум до стаята на Адела и да остане там, докато траят приготовленията за заминаването. Ако не я виждаше, мъжът й сигурно нямаше да се сети за нея. Ала още когато се запъти към коридора, се озова пред първото препятствие. Мергуин. Сивите му очи я гледаха обвинително. Откъде знаеше, че тя ще мине точно в този миг? Какво искаше от нея, и то сега, когато трябваше да мисли за съвсем други неща?
— Помолих ви да не ходите — напомни й тихо той и в гласа му прозвуча болка и загриженост. Рианон веднага съжали за поведението си. Тя го обичаше — не можеше другояче освен да го обича.
— Много съжалявам — прошепна тя. — Наистина, Мергуин, не исках да ви причиня болка. Съжалявам и за Ард-Рий. Очевидно всички го обичат и му се възхищават. Сигурно е велик владетел. Ще се моля с цялото си сърце за него. Всички тук ще се молят.
Не беше забелязала, че Ерик е влязъл след Мергуин, защото мъжът й стъпваше както винаги безшумно. Гласът му я стресна до смърт, студен и остър:
— Няма защо да се молите за него тук, мадам. Вие ще ни придружите в Ирландия.
Рианон застина на мястото си. Очите й безпомощно потърсиха лицето на Ерик. Металносиният му поглед сякаш осветяваше мрачния коридор. Не, той не желаеше да я вземе със себе си — той просто не искаше да я остави тук, защото знаеше, че тя се надява да остане сама.