Събуди се малко преди разсъмване. Ерик лежеше до нея. Лежеше по гръб и тя се бе сгушила на гърдите му. Вече не й беше студено.
Не можеше да се отдръпне. Той най-после беше заспал изтощено. Косата й беше притисната под голия му гръб. Рианон я подръпна и веднага установи, че лекото й движение го е събудило. Очите му бяха ледени.
— Простете, мадам, притесних ли ви?
Промърмори още някакво извинение и се претърколи настрана, за да освободи косата й. Надигна се и Рианон прехапа до болка устните си. Понечи да каже нещо, но не беше в състояние да произнесе и една дума. Ерик се облече набързо и изскочи навън.
Рианон се мушна обратно в леглото, но не можа да заспи. Много по-късно се появи Грендал с прясна вода и закуска, но тя не можа да преглътне дори една хапка. Не знаеше какво да направи, затова остана цялата сутрин в стаята на Ерик.
Късно следобед се запъти към стълбата, която водеше към голямата зала. Плачове и писъци огласяха цялата къща. Дълбоко трогната от всеобщата тъга, тя се обърна, за да се прибере обратно в стаята си. Не искаше да се натрапва. Ала един едър, широкоплещест мъж й препречи пътя. Рианон го изгледа с ужас, защото отначало го взе за Ерик, но после разбра, че е баща му. Истински викинг, помисли бегло тя и бузите и се обляха в червенина, когато си припомни колко пъти беше обвинявала Ерик в езически произход. Не, мъжът й надали беше споменал пред баща си нещо за омразата й.
— Защо се отвръщаш? — попита меко Олаф.
— Аз… — Тя го изгледа стъписано, но после се сети, че той е попитал защо се е отвърнала от стълбата към залата. — Не исках да преча, милорд.
— Ах, Рианон! Ти си съпруга на сина ми, следователно си като моите собствени дъщери. В един такъв момент не можеш да ни се натрапиш — напротив, ще те посрещнем с отворени сърце. Тъстът ми знаеше това, защото когато животът му беше на угасване, протегна ръка към теб. А ти му отговори, каквото трябваше да чуе. Ела, подай ми ръка. Ерик е долу.
Той й протегна любезно десницата си, но Рианон не посмя да я поеме. Поклати глава с внезапен страх.
— Вие не разбирате, милорд.
— О! Нима не си в състояние да приемеш ръката на един викинг, макар че е живял десетки години на ирландския бряг?
— Не! — извика уплашено тя, но в този миг видя, че красивите му черти са озарени от мека, иронична усмивка. До края на живота си щеше да бъде така силен, така представителен — и така властен! А усмивката му беше омайваща.
Тя сведе очи и се изчерви, защото този мъж без усилия четеше мислите й. След малко поклати глава.
— Не е това. — Млъкна и отново се обля в червенина. Как можеше да каже на краля, че синът му не я иска? — Аз… аз не мисля, че Ерик…
— Милейди Рианон… дъще! — поправи се с усмивка Олаф. — Ела и ми подай ръка. Никой мъж не би принудил жена си да го придружи през морето в една чужда страна, ако не я иска до себе си.
— Но…
— Ела — настоя любезно той. И все пак тази любезност не беше нищо друго освен категорична заповед. Рианон въздъхна и пое ръката му.
Двамата слязоха долу и Олаф я отведе при леглото на Ард-Рий. Кралят на кралете лежеше там в цялото си великолепие, увит с наметка в кралско синьо и яркочервено, с извезани върху нея знаците на Ирландия и Тара, със златен кръст на гърдите. Викингският крал на Дъблин коленичи и Рианон последва примера му. Произнесоха тиха молитва, а когато се изправиха, свекърът й отново я взе под ръка. Представи я на всички, после се появи Иърин и я поведе към трапезата. Ала преди да е успяла да седне, Рианон усети как една ръка я стисна здраво за лакътя.
Обърна се и се озова лице в лице с мъжа си.
— Благодаря ти, мамо. Ако позволиш, сега аз ще се заема с жена си.
Той беше толкова мил, толкова нежен с майка си. Слава Богу, че не се отнася така и с мен, каза си неволно Рианон, защото ще ме заболи още повече. Всъщност, вече нямаше нужда да размишлява над този проблем, защото Ерик сухо й нареди да го последва. Настани я между себе си и баща си и макар че двамата споделяха една чаша, Рианон разговаряше много повече с Олаф. Той сякаш изпитваше особено удоволствие да посвещава снаха си в ирландските обичаи и да я въвлича в общия разговор. Когато вечерята завърши, Ерик я поведе нагоре по стълбата, отвори вратата на спалнята си и доста грубо я бутна вътре. Рианон се обърна и можа да види само гърба му. Пак ли щеше да я остави сама?
— Ерик! — извика тя.
— Какво има?
Тя поклати глава.
— Аз… — Млъкна и пое дълбоко въздух. Уверението на свекъра не й излизаше от ума: никой мъж не принуждава жена си да го придружи в чуждата страна, ако не цени присъствието й.
По-вероятно го е направил само за да ми докаже за кой ли път кой е господарят, помисли си огорчено тя. Но сведе добродетелно ресници и тихо изрече: