— Ерик! — В гласа й прозвуча радостна изненада.
Ерик прекоси помещението, положи детето до нея, взе ръката й и я целуна. После докосна с устни нейните. Очите й го изгаряха със сребърни пламъци. Жална, плаха усмивка накъдри устните й и тя попита едва чуто:
— Харесваш ли го?
— Дали го харесвам? Обожавам го. И ти благодаря от цялото си сърце.
Тя сведе бързо глава, за да скрие сълзите в очите си. Той улови брадичката й, вдигна я и я погледна изпитателно в очите.
— Какво ти е? Какво очакваше да кажа?
Рианон побледня като платно и се опита да се извърне, но той не й позволи.
Рианон, искам да знам какво става в главата ти.
— Аз… страхувах се — пошепна тя.
— От какво, за Бога? От мен ли?
Въпреки заповедта му, тя отново сведе очи. Ерик разбра. Преброи месеците и установи, че от сватбената им нощ са минали пълни девет.
Зарови пръсти в косата й, обърна главата й към себе си и впи устни в нейните с такава бурна страст, че Рианон го изгледа стреснато.
— Скъпа моя, още тогава знаех, че съпругата ми е девствена. Откъде ти хрумна да ме смяташ за глупак след толкова дълго време?
Рианон се изчерви и се изплъзна от прегръдката му. Погледна към детето и усети, че старият, добре познат гняв се връща в душата й.
— Ти изобщо не обръщаше внимание на детето, докато бях бременна!
Ерик сви рамене и се усмихна по начин, който накара сърцето й да забие от възбуда.
— Много съжалявам, скъпа. Май че наистина прекалявах със секса, но не полагах никакви усилия да вляза в ролята на бъдещ баща. Рианон, имаме син! Господи, той е прекрасен!
— Пфу! — прозвуча весел глас откъм вратата. — Имаме син! Трябваше да бъдеш тук по време на раждането му, за да имаш право да говориш така. А ако се съди по думите на Рианон, ти си в дъното на всичко и морето отдавна трябваше да те е погълнало.
Ерик се обърна и видя усмихнатото лице на сестра си Дария. Скочи на крака и я грабна в прегръдките си. Девойката се притисна с все сила до него и го зацелува бурно. Очите й се напълниха със сълзи.
— О, Ерик, толкова се радвам, че се върна жив и здрав!
— Аз също се радвам, че се върнах — отвърна меко Ерик и нежно я притисна до себе си. После погледна към жена си:
— Значи си искала морето да ме погълне?
Рианон пламна от срам, а Дария избухна в смях.
— Ще взема Гарт, когато го накърмиш, за да си поприказвате на спокойствие.
Тя излезе и в стаята се възцари тишина. След малко Гарт се разплака отново и Рианон смутено промърмори, че му е време да яде. Отвори нощницата си и поднесе гърдата си към търсещите му устенца. Бебето веднага засука, надавайки доволни звуци. Ерик избухна в смях. Забрави мръсното си облекло и оръжията и се изтегна на леглото до жена си, обзет от сладка умора. Ето какво било, помисли си изтощено той. Щастие и мир, или поне първият им признак, предвкусване на бъдещето. В сърцето му нахлуха горещи чувства, обзе го желание да брани семейството си от всичко и всички, да прегърне Рианон и сина си с пялата нежност и страст, на които беше способен. Никога през живота си не беше виждал нещо толкова красиво, колкото гледката на жена си, която кърмеше малкия им син.
Ръката му се вдигна и унесено помилва бузата й.
— Наистина ли си искала да потъна в морето? Защо не се помоли да ме застигне някоя бойна брадва?
Рианон не откъсваше очи от сучещото бебе.
— Ти не разбираш. Раждането беше толкова тежко. Та аз изобщо не помня какво съм говорила…
— Много ли те боля? — попита съчувствено той.
— Ужасно беше — отговори искрено тя, но после се усмихна и го погледна. — Но си струваше! О, Ерик, той си заслужаваше мъките! Няма друг като него!
Ерик пое дълбоко въздух и я погледна право в очите. Ръката му милваше платиненорусата косичка на бебето.
— Наистина ли обичаш внука на един викинг от дома Вестфалд? — попита тихо той.
Рианон отговори на погледа му и на лицето й изгря усмивка. Кръвта му закипя, но той побърза да прогони нахлулото в слабините му желание. Не биваше дори да помисля за това. Бяха минали само десет дни от раждането на сина им.
— Много харесвам баща ти — отговори с усмивка Рианон.
— Наистина ли?
— Да, наистина.
Ерик се ухили, взе ръката й и я целуна. В продължение на един безкрайно дълъг миг двамата се гледаха в очите, после Рианон проговори задавено:
— О! Вземи го, Ерик, той вече спи, но трябва да го подържиш да се оригне.
Ерик вдигна бебето и умело го сложи на рамото си. През това време Рианон завърза нощницата си и седна удобно в леглото, трепереща от радост, че съпругът й се е завърнал жив и здрав и толкова харесва бебето.
— Много добре го правиш — усмихна се изненадано тя и признанието й беше искрено. Смелият воин със златна коса, пурпурна кралска мантия и силна десница беше прегърнал бебето съвсем естествено и без усилия.