— Знаеш ли, откакто мама почина преди няколко години, татко просто се стремеше към смъртта. Радвам се, че двамата са отново заедно и че ни гледат от небето. Грижи се за сина ми и за най-малкия ми внук, моля те, скъпа!
Но тя не можеше да се грижи за Ерик. Никой не можеше да се грижи за такъв мъж. Разбира се, не каза това на Иърин, само я целуна по бузата и пое от ръцете на Мегън топло увитото бебе. Едва последния ден разбра, че Дария също е решила да ги придружи, и много се зарадва.
Рианон се качи на борда на кораба и едва тогава забеляза Мергуин, който тъкмо се сбогуваше с Иърин. Само след няколко мига той се качи на палубата, мина през редиците на моряците и седна до нея на кърмата. Рианон се огледа и видя, че Дария ще пътува с кораба на Патрик.
Чуха се викове за сбогом. Разнесоха се резки заповеди и Рианон проследи е тъжен поглед как прекрасният град Дъблин с непристъпните му каменни стени постепенно изчезна на хоризонта. Топли пръсти се сключиха около нейните. Тя се обърна и срещна очите на Мергуин.
— Всичко ще мине добре — промълви тихо той.
Тя кимна и стисна ръката му. Припомни си напредналата му възраст и отново се запита защо беше решил да ги придружи.
Морето беше бурно, корабът се мяташе по вълните, студеният вятър шибаше лицето и косите на Рианон и я вцепеняваше.
След няколко часа Ерик напусна поста си на носа на драконовия кораб и отиде при жена си.
— Този път по-добре ли се чувстваш? — попита хладно той. Учтив въпрос, макар че издаваше известно разстояние.
— Добре съм, милорд. Аз съм превъзходен моряк, стига само да не съм бременна.
— Ако се беше сетила да ме уведомиш, че очакваш дете, милейди, щяха да ти подготвя някои удобства за пътуването.
Без да изчака отговора й, Ерик се обърна и се запъти към носа, където отново зае обичайното си място. Рианон хвърли бърз поглед към Мергуин и видя, че той се усмихва. Ала скоро установи, че усмивката не достига до очите му, и се разтревожи.
— Да не сте болен? — попита страхливо тя.
Друидът поклати глава.
— Само съм малко тъжен.
— Защо?
— Никога вече няма да видя Ирландия — отвърна меко той. Побиха я студени тръпки.
— Не бива да говорите така! — прошепна страхливо тя. — Моля ви, не бива…
— Защо да не ви кажа истината? Аз съм много стар, Рианон, много, много стар.
— Но аз имам нужда от вас! — извика тя.
— И аз ще бъда до теб, докато имаш нужда от мен — увери я все така меко той. После бързо смени темата: — Понякога е много чувствителен, знаеш ли.
— Ерик?
Мергуин кимна.
— Питам се защо е толкова напрегнат, та се разхожда нагоре-надолу като вълк в клетка.
— Защото е един проклет викинг — отговори Рианон, без да мисли.
— Той е самотен вълк и не може да си намери място. Както знаеш, милейди, вълците се обвързват за цял живот. Когато един вълк загуби любимата си, той се впуща да тича през горите и дава воля на болката и гнева си.
— Но дали вълкът обича спътницата си?
Усмивката на Мергуин изразяваше мъдрост. Прастарите му очи заблестяха като сребро.
— Веднъж вече видях този вълк влюбен — преди много години на един далечен, далечен бряг. Тя беше убита и аз видях страданието му. Оттогава все ходеше неспокойно насам-натам, докато… докато се появи ти. Тази любов беше различна, знаеш ли. В друго време, в друг живот. Не вярвам, че е успял да осъзнае напълно значението й. Ти държиш вълка в ръцете си, Рианон. Винаги трябва да помниш това.
— Той отново тръгва на война — възрази тихо тя. — И винаги ще го прави.
— Покоят идва след бурята. Това ще бъде последната велика битка на Алфред. Той ще я спечели и ще влезе в историята като единственият крал, когото англичаните са нарекли „велик“.
— Дали ще преживее бурята? — попита тихо Рианон.
Мергуин не отговори веднага. Вятърът духаше право в лицата им и рошеше косата и брадата му. Гарт, който тихо хленчеше под завивките си, се успокои и дори виковете на моряците и плющенето на платната постепенно утихнаха и започнаха да заглъхват.
— Ти трябва да я преживееш — отговори тихо Мергуин, изправи се и закрачи с бавни крачки към носа.
Останала сама, Рианон притисна Гарт до гърдите си и се опита да се пребори с треперенето си.
Плаването беше успешно и на здрачаване Рианон можа отново да стъпи на родна земя. Адела се втурна да ги посрещне, а в покоите й я чакаше гореща баня и кана с топла медовина, подправена с канела. След като окъпа и нахрани Гарт, тя се отпусна изтощено в леглото си и заспа непробудно.
Дните минаваха и военните приготовления ставаха все по оживени. В началото на пролетта Ерик трябваше да се срещне с Алфред и с обединени сили да нападнат датчаните.