— Моля ви! Сложете го в постелята, Уилям! Направете го, моля ви!
Този път той я послуша и положи детето върху одеялото много по-меко, отколкото Рианон беше очаквала. Гарт не се събуди, но малкото му телце потръпна от дълбока въздишка и той пъхна палец в устата си. Рианон погледна измъчено сина си, после вдигна очи към мъжа пред себе си.
— Дойде времето да си платиш за всичко, Рианон! — проговори тържествено Уилям.
— За какво трябва да си плащам?
— За гордостта, за високомерието, за безсрамието! Още от самото начало беше определена за мен, земята и господарският дом също трябваше да станат мои. Аз бях най-верният човек на Алфред, бях готов да дам живота си за него. Гледах те как растеш, а един ден отидох при краля и го уведомих, че именно аз съм онзи, който трябва да получи и теб, и земята. Само че ти се влюби в Роуан и онзи жалък глупак Алфред изпълни желанието ти и те обеща на него. Тогава пък се появи онова проклето викингско копеле. Реших да те очерня в очите на краля, като се погрижих да посрещнеш викинга с оръжие, вместо с мир. За съжаление идеята ми се обърна срещу мен. После ми хрумна, че Рагвалд би могъл да изпрати Ерик в залите на Валхала, но и това не се получи. А щеше да бъде много добре един натрапник да изпрати друг на оня свят. Затова накарах да убият Роуан.
— Какво? — изкрещя като безумна Рианон и стомахът й се сви на буца
— Да, лейди. Много е лесно да се наеме убиец. Няма защо да се чудите. Животът на мъжа струва само шепа злато. Когато влязохме в Лондон, направих пореден опит да убия мъжа ви, но камата ми не улучи. Може би той още не знае кой е взел живота му на мушка, но много скоро ще го научи. Вие сте в ръцете ми и няма да ви дам толкова лесно.
— Не — прошепна задавено тя и се отдръпна от него. — Проклинам ви. Отвращавам се от вас. Мисълта за вас ме убива. Никога няма да ви… — Тя млъкна внезапно, когато мъжът измъкна от кончова на ботуша си нож. После си каза, че той ще я убие, и усети невероятно облекчение. По-добре да умре, отколкото да усети върху себе си мръсните му ръце. Но Уилям се обърна светкавично и метна ножа към одеялото, където спеше Гарт. Рианон изпищя като обезумяла и се втурна към сина си. Ножът беше добре прицелен. Не беше докоснал детето, дори не го беше събудил. Но се беше забил в одеялото само на сантиметър от златната му главица. Предупреждението беше недвусмислено.
Рианон понечи да се обърне, но напразно. Уилям се озова с две крачки до нея, издърпа я да стане и я стисна в обятията си.
— Няма да ми избягате, милейди! — повтори тържествуващо той. Притисна грубо устата си в нейната и я нарани. Рианон усети вкус на кръв. Не можеше да понесе допира на тялото му, грубата милувка на устните му. Започна да се отбранява, да го блъска и удря. Успя да го изрита с коляно, мъжът изруга и я метна като чувал на земята. Пристъпи към нея с отровно святкащи очи и преди Рианон да е успяла да се претърколи настрана, я удари с все сила през лицето. После отново я издърпа да стане. Сграбчи деколтето на туниката й и мекият плат се разкъса. Бутна я към ъгъла на пещерата и главата й се удари в каменната стена. Докато се свличаше на земята, Рианон с болка си повтаряше, че няма да има сили да се бори повече, защото пред очите й постепенно се разстилаше черна пелена.
— Мили Боже, не позволявай това да се случи! — помоли се отчаяно тя.
Но от устните й все още капеше кръв.
Когато Ерик откри в мрака тесния вход на пещерата, луната беше високо в небето. Вдигна ръка и Йон и Едуард спряха конете си.
— Не се виждаха нито Рианон и детето, нито Уилям от Нортъмбриън и конете.
Обаче Алън беше там. Бе заел позиция пред входа на пещерата и се взираше със зорки очи в обкръжаващата го тъмнина.
Йон застана зад Ерик и заговори съвсем тихо:
— Познавам тази пещера. Има и един страничен изход. Под него обаче е непристъпна пропаст. Ако се приближим, Уилям ще ви заплаши, че ще убие Рианон и бебето.
Ерик кимна. Той също беше помислил за това. Но не можеше да чака. Уилям беше отвел Рианон и Гарт в пещерата. Рианон нямаше да му позволи да стори нещо на сина й.
Затова Уилям щеше да излее гнева си върху нея…
В този миг зад гърба му се чу конски тропот. Ерик се обърна като ужилен и светкавично измъкна меча си. Но ездачът, който препускаше към тях, се оказа сестра му Дария. Той я посрещна с изобилни проклятия.
— Нали ти казах да си стоиш вкъщи!
Дария скочи от коня и разкопча наметката си.
— Казах си, че мога да бъда полезна с нещо.
— Полезна! — прекъсна я сърдито Йон. — Защо не я натупате, както заслужава, Ерик!
Без да му обръща внимание, девойката закрачи към близката група дървета.