Не. Веднъж вече й бе отказал милост.
— Така да бъде — рече кралят. — Още сега, в този час. — Той повика един слуга и му нареди да доведе личния му лекар и една акушерка. После се обърна към Алсвита: — Отведи Рианон в стаята й.
Викингът пусна жертвата си. Кралицата посегна към ръката й.
Рианон се отдръпна уплашено. Изгледа всички поред и се запита какво ли още бяха измислили, за да я унижат.
— Да вървим, Рианон! — настоя Алсвита.
Тя погледна краля, който се беше затворил в омразата си, после се обърна към грамадния викинг, който сега я наблюдаваше с лениво, безразлично любопитство. Той вдигна рамене, сякаш нищо нямаше значение за него.
— Все още смятам, че сватбата може да почака — каза той на краля.
— Обещах ви тази дама, а тя е под мое покровителство. Смятам я за едно от децата си. Ще се радвам да науча истината още сега.
— Сигурен съм, че и аз бих могъл да открия тази истина, кралю на Есекс, и да построя семейния си живот в съответствие с резултата.
— Тя все още е част от кралския дом на Есекс, а аз държа на обещанията си.
Вратата се отвори отново и в залата влезе личният лекар на краля, следван от едрата си помощница. Жената изгледа Рианон с присвити очи, в които светеше злоба. Устните й се разкривиха в усмивка, сякаш се радваше на онова, което й предстоеше.
Едва сега Рианон осъзна какво възнамеряват да правят с нея и очите й се разшириха от срам и ужас.
— Не! — изплака страхливо тя. Ако имаше и най-малката възможност, щеше да избяга. Но тъй като нямаше избор, овладя паниката и гнева си и успя да пристъпи спокойно напред, не към краля, а към норманско-ирландския лорд. Болката в гърдите й беше непоносима, но лицето й изразяваше каменно спокойствие. Викингът вече я бе нарекъл уличница. Беше обявил, че ще потърси удовлетворение, но онова, което щяха да направят с нея, беше нещо много по-страшно.
— Нещата не са винаги такива, каквито изглеждат, милорд. Не съм виновна в предателство спрямо вас и макар че ме видяхте… — Тя млъкна за миг, за да пребори треперенето на гласа си. Трябваше да говори с достойнство, решителност и достатъчна настойчивост, за да го убеди. — Не съм престъпила заповедта на краля, нищо че той, който се кълне, че ме обича, не ме удостоява с доверието си. Не допускайте да ми причинят това! — помоли горещо тя.
Побиха я тръпки, защото знаеше, че методите, към които щеше да прибегне той, за да открие истината, са много по-брутални. Но беше убедена, че нищо не може да бъде по-унизително от онова, което възнамеряваха да й сторят.
Не. Каквото й да направеше лекарят, то нямаше да промени факта, че съдбата й беше завинаги свързана с викинга.
Въпреки това й се стори, че в очите му проблеснаха искри на възхищение, макар че молбата й бе отхвърлена.
— Не аз ви причинявам това, милейди — отговори меко той.
— Тогава ви обещавам, че ще ви мразя до края на дните си — прошепна тя и стисна ръце в юмруци. Не можеше да приеме, че няма начин да се изплъзне от предстоящото унижение. Но при никакви обстоятелства нямаше да помоли повторно викинга.
— Милейди — въздъхна отегчено Ерик, — признавам, че нямам особени основания да бъда любезен с вас, но тази идея не е моя. Алфред е вашият крал. Той е ваш настойник. Аз имам свои средства да открия истината, която ме интересува. Вашият крал каза думата си, милейди, а в тази къща той е законът. Когато отидем в моята къща, аз ще бъда вашият закон.
Думите му не звучаха особено ободрително.
Той я заплашваше недвусмислено и въпреки това кралят беше този, който възнамеряваше да я подложи на срамното унижение. Тя се обърна като ужилена и впи поглед в Алфред.
— Давам ви думата си, че Роуан каза истината! — извика тя.
— Вече не вярвам на думата ти, Рианон. Ти доведе всички ни до ръба на пропастта.
Алсвита улови ръката й. Рианон видя надвисналите по ресниците й сълзи и не посмя да срещне погледа й.
— Не се противи, в името на Роуан! — помоли тихо кралицата.
— Хванете я! — изгърмя кралят.
Алсвита нямаше сили да изпълни тази заповед. Две едри жени излязоха от кухнята и уловиха Рианон. Тя изпищя и започна да се дърпа. Но без успех. Изведоха я от залата и я завлякоха в пристройката, където беше малката й спалня. Хвърлиха я на леглото и я притиснаха безмилостно въпреки ожесточената й съпротива. Разкъсаха дрехите й и победена от унижението и срама, Рианон престана да се брани. Алсвита седна до нея и нежно приглади косата й. Рианон положи огромни усилия и остана неподвижна, затворена в себе си. Студени ръце зашариха по тялото й. Когато разтвориха краката й и проникнаха в най-интимната й женска същност, от очите й потекоха сълзи. Някъде много отдалеч се чу гласът на доктора, който съобщи на Алсвита, че дамата е още девствена и ципата й е напълно здрава.