Все пак Ерик се питаше дали огънят, който гореше в тази жена, и красотата й също не са причина да запази съюза с краля. Може би не беше способен да обикне отново, но изгаряше от желание да притежава лейди Рианон.
— Все още съм доволен от съюза, който сключихме — обърна се той към краля. — И се радвам, че утрото минава без кръвопролития.
— Така е — промърмори кралят и се загледа право пред себе си. Сякаш изобщо не беше забелязал Ерик.
Викингът проследи погледа му и видя, че Роло препуска право към тях. Веднага усети, че сериозното лице на капитана му е свързано с проблемите около годеницата му.
— Какво има? — попита рязко той, щом Роло спря коня си пред него.
Конят изпръхтя.
— Хората ни са недоволни — отговори кратко Роло.
Ерик вдигна въпросително едната си вежда.
— Изискват да видят кръв, изискват отплата.
— От кого? — попита хладно Ерик.
— От уелсеца на име Роуан.
— Защо? — Никой освен него не бе видял двамата влюбени, следователно никой не знаеше каква драма се беше разиграла на разсъмване.
— Носят се разни слухове. Нали познавате нашите. Настояват да се биете, за да защитите честта си.
Ерик въздъхна нетърпеливо:
— Искат да убия момчето, така ли?
— Да — отговори унило Роло. Много добре знаеше, че не бива да рискуват размирици сред ирландско-норвежката войска. — Момчето трябва да излезе срещу вас. Трябва да ви даде удовлетворение. Ако нямате намерение да оставите момичето на него, трябва да го убиете.
Щом Роло млъкна, над полето се възцари потискащо мълчание. Мъжете като един обърнаха глави към близката горичка.
Оттам излезе самотен ездач. Роуан. Воините се разстъпиха, за да му сторят път.
Ерик видя посивялото му лице и неволно се възхити на гордата небрежност, с която седеше върху коня си. Роуан спря пред Ерик, но още преди да е успял да заговори, Алфред от Есекс раздели двамата врагове.
— Как се осмелихте да дойдете тук, Роуан? Проявих великодушие, като ви оставих жив — а вие отново се опълчвате против волята ми!
Роуан сведе глава.
— В името на Бога най-покорно ви моля за прошка, сир. — После вдигна поглед и се обърна към Ерик. — Но аз я обичам и вие вече знаете това, Ерик от Дъблин. Не искам да проявя неуважение към вас, защото сте гост на моя повелител. Но въпреки това ви предизвиквам на бой, сър, както е мое право и както изисква нашият стар закон.
— Наистина ли искате да се биете с мен… и с Венгеанс? — попита тихо Ерик и потупа верния си меч.
Лицето на младия мъж побеля като платно, но той кимна решително.
Ерик помълча малко и отговори все така тихо:
— Момичето не заслужава това, драги. Никоя жена не го заслужава.
— Напротив, Рианон заслужава много повече — възрази меко Роуан.
Ерик много искаше да му каже, че е безумец и глупак, но смяташе, че всеки мъж има право да защити честта си с оръжие.
— Добре тогава, на разсъмване — отсече рязко той. — Тук, на това поле.
Роуан вдигна ръка в знак на потвърждение.
— Тук, принц Ерик, на това поле.
— Дано Бог бъде милостив към душата ти! — прошепна глухо кралят.
Роуан кимна мрачно с глава и Ерик смаяно установи, че харесва младия мъж, който беше проявил куража да тръгне на сигурна смърт. Роуан обърна коня си и препусна към града, следван от дивите бойни викове на ирландските и норвежки воини. Викът бе понесен от вятъра и отекна като смъртоносно ехо.
Ерик вдигна ръка и сърдито им махна да млъкнат. Крясъкът утихна. Белият жребец затропа с копита, усетил недоволството на господаря си. Ерик обърна коня си и изгледа гневно хората си.
— Толкова ли сте жадни за кръвта на един съюзник? Разберете — дошли сме да се бием с датчаните и ако ви доставя радост да сеете смърт, то нека убиваме датчани.
Той препусна в галоп към крепостния вал, без да си прави труд да се насочи към портата. Белият жребец прескочи препятствието с лекота и се понесе към безкрайните поля, защото господарят му имаше нужда да охлади бушуващия в сърцето му гняв.
Ерик остана безкрайно учуден, когато Рианон слезе на вечеря.
Роуан не присъстваше. Много му се искаше да разбере дали годеницата му е чула за предстоящия двубой. Огледа я и реши, че никой не е сметнал за необходимо да я осведоми. Защото когато блестящите й сребърни очи се спряха върху него, те бяха пълни с такова отвращение, с такава безумна смелост, та изглеждаше напълно невероятно да е научила за предизвикателството на Роуан.