Колкото по-дълго продължаваха приготовленията, толкова по-равнодушна ставаше Рианон. След един час вече беше съвсем спокойна и овладяна. Изглеждаше ослепително красива в ушитата специално за този случай туника, косата й блестеше като излъскана мед, кожата й ухаеше на розова юда. Без да се противи, тя се остави да я поведат към църквата. Видът й беше тържествен, сякаш най-после бе осъзнала сериозността на положението.
Каквото и да беше упойващото средство, дадено й от кралицата, то беше дар от Бога, защото й позволяваше да върви с високо вдигната глава и гордо достойнство. Знаеше, че мрази краля, но не се възпротиви, когато той улови ръката й. Знаеше, че се отвращава от викинга — не, той нямаше право да се загръща с наметка на ирландец! — който я очакваше пред олтара и беше облечен също така празнично като нея. Когато я видя, устните му се присвиха и в очите му светна весело любопитство.
Рианон не можеше да не признае, че Ерик изглежда много изискано, макар че бе започнала да вижда всичко около себе си като в мъгла. Бъдещият й съпруг беше по-висок от всички останали мъже, главата му блестеше златна над събраното множество. Прекрасен жених, наистина прекрасен.
Златен е, защото е викинг, опита се да си припомни тя. И е силен и могъщ, защото е кален в безброй битки. Свикнал е да раздава смъртоносни удари.
Отец Пол заговори. Рианон усети натиска в ръката на краля, когато я предаде на викинга. Уплаши се, защото годеникът й беше горещ като огън. Огледа се и видя горящите факли и лицата на сънародниците си, и всичко се завъртя пред очите й… Лицето на Алсвита, лицата на краля, Алън, Уилям… Викингът и неговите ирландци в странни одеяния. Едно лице събуди любопитството й и тя се усмихна, защото то принадлежеше на прастар мъж. Кожата му беше сбръчкана и надиплена, брадата му стигаше до пода. Той я наблюдаваше с учтиво любопитство, тя отговори на погледа му и сърцето й направи огромен скок. Остана безкрайно учудена, когато устните й се усмихнаха. Мъжът отговори на усмивката й и й кимна, сякаш искаше да я убеди в нещо много важно.
Отец Пол се покашля нервно. После заговори за християнската вяра и важността на брачните клетви. Сигурно беше говорил много дълго, защото викингът внезапно го прекъсна:
— Продължавайте, човече!
Дойде мигът, в който й заръчаха да уважава съпруга си и да му се подчинява.
— Уважение? Подчинение? Към един викинг? Разбира се, че няма да го направя — отговори с изискано достойнство Рианон.
В църквата се възцари неловко мълчание. Само след миг Рианон бе обърната с лице към жениха си и притисната с все сила да яркочервената наметка, извезана с емблемата на вълка. Мъжът докосна небрежно брадичката й и макар че милувката му не изразяваше нежност, тя не беше и болезнена. Кобалтово-сините очи се впиха в нейните.
— Разбира се, че ще ме уважавате, лейди, а ви обещавам, че и ще ми се подчинявате — прошепна той и се обърна към отец Пол: — Продължавайте!
Бяха казани още много неща. Но вече никой не чакаше отговорите й. Просто я обявиха за законна съпруга на Ерик.
Макар че бяха венчани с християнска церемония, тя завърши с хор от езически викове и крясъци. Рианон бе предадена в ръцете на мъжа си. За момент усети върху себе си коравия му поглед — а после устните му се впиха в нейните.
Трябваше да го отблъсне. Притисна ръце към гърдите му, но те бяха само леки перца, носени от вятъра. Поиска да отвърне глава, но не можа, защото пръстите му бяха заровени дълбоко в косата й. Ерик я стискаше безмилостно и се наслаждаваше на целувката. Устата му се сля с нейната, настойчивата му целувка разби на пух и прах съпротивата й. Езикът му се втурна към устните й и ги принуди да се разтворят. Проникна до най-интимните дълбини на устата й с дълго удържана страст. Безсилна да се съпротивлява, Рианон разтвори докрай устните си и се остави на горещата милувка на езика му. Когато най-после си пое дъх, усети аромата му — чист, но мъжествен, заплашително мъжествен. Отново се опита да се освободи. Но ръцете му бяха много силни, целувката — властна. Той бе завладял устата й и изискваше отговор. Това я уплаши и окуражи едновременно. В тялото й се разля гореща вълна, слабините й се присвиха от неизпитвана досега сладост. Не й достигаше въздух и тя едва не загуби съзнание, но остана пленница на шокиращата сила и интимност на целувката, дори когато Ерик отдръпна устните си.
Рианон се олюля и едва не падна, но мъжът й я подкрепи. Тя погледна в странния син огън на очите му и вдигна треперещи пръсти към подутите си устни. Мъжете продължаваха да надават ликуващи викове, езически крясъци, които се извисиха в безкрайно кресчендо. Стълпиха се около Ерик, тупаха го по гърба и изказваха благопожелания. После дойдоха Алсвита и съпругите на английските благородници, за да целунат Рианон по бузата. Младата съпруга не съзнаваше какво става около нея. Все още я владееше една сладка омая, в тялото й се разгаряше плашеща горещина.