Магдалена влезе и постави кофата с вода на сандъка.
— Сигурна съм, че ще искате да отидете на полето, където скоро ще има двубой с мечове.
— Какво? — прошепна изумено Рианон. Седна в леглото и придърпа един чаршаф над раменете си. После смръщи чело и попита: — Какъв двубой може да има днес?
— Ами нали Роуан предизвика съпруга ви! О, лейди, толкова е хубаво двама мъже да се сражават заради една жена и да умрат заради нея… — въздъхна замечтано Магдалена и скръсти ръце на гърдите си.
— Да умрат… заради мен — повтори невярващо Рианон, но след миг я обзе паника. Роуан беше решил да се бие за нея. А тя все още го обичаше, макар че миналата нощ я беше променила завинаги.
Той не беше противник за Ерик. Нямаше нито опита, нито силата му. Не беше изкован от стомана, не притежаваше нито могъщата воля, нито студеното самочувствие на викинга.
— Не! О, не! — изплака отчаяно тя и скочи от леглото. Напълно забрави, че е увита само в един ленен чаршаф, толкова бързаше да спре двубоя, преди още да е започнал.
— Лейди! — извика подире й Магдалена.
Рианон не я чу. Хукна навън като подгонена сърна и хладният утринен въздух изпълни сърцето й с мъка. Забърза по тясната пътека, която водеше към кралския дом, но внезапно застина на мястото си и сърцето й спря да бие.
Ерик беше сам. Мечът му беше в ножницата. Двубоят не беше започнал. От острието не капеше кръв.
— Милорд! — изкрещя тя.
Лицето му беше скрито зад наличника на шлема и тя виждаше само очите му — син огън, син лед. Той скочи от коня и се запъти с бързи крачки към нея. Тя преглътна и сведе глава. Още преди да е наближил, прегъна колене и падна в калта.
— Моля ви! — Развълнуваният й глас звучеше гърлено и дълбоко. — Моля ви, не отивайте там! Не убивайте Роуан! Той не е виновен в нищо, кълна се! Вие… — Тя млъкна и бузите й се оцветиха в тъмночервено. Толкова й беше трудно да се моли. — Знаете, че никога не сме били любовници!
Ерик се наведе, улови я за лактите и я принуди да се изправи. Рианон вдигна поглед към лицето му и видя само две безмилостно святкащи сини очи.
— Какъв е този отвратителен навик да се мотаете необлечена? — попита дрезгаво той.
Стресната, Рианон се уви по-плътно в чаршафа.
— Говоря за живота на един мъж! — проплака отчаяно тя.
— За живота на любовника ви?
— Никога не ми е бил…
— Това е вярно. Не успяхте да осъществите любовния акт, но той е получил от вас много повече, отколкото биха могли да очакват повечето законни съпрузи. Припомнете си само нежната сцена в гората…
— Моля ви… — Тя отвори уста, за да възрази, но Ерик я обърна с гръб към себе си и тежката му ръка в желязна ръкавица я побутна обратно към сватбените покои. Тя хвърли бърз поглед назад и се запрепъва към къщата. Ерик я последва. Магдалена беше застанала на вратата. Мъжът я удостои само с кратък поглед, след като вдигна наличника си, но това беше достатъчно. Жената потръпна от ужас и хукна като подгонена към палата.
Ерик затвори вратата след себе си и постоя известно време с гръб към Рианон. След малко се обърна и заговори делово:
— Разбирам, че животът на този мъж е много ценен за вас.
— Всеки човешки живот е ценен за мен — отговори тихо Рианон и преглътна с мъка.
— Освен моя, нали? — попита подигравателно той и хвърли ръкавиците си на леглото.
— Моля ви, умолявам ви! Не го убивайте!
— Колко е вълнуващо да чуя от устата ви такива думи.
— Защо се наслаждавате на положението? — упрекна го горчиво тя.
— Права сте, мадам, наслаждавам ви се от все сърце. Продължавайте да се молите.
Той млъкна и застана заплашително пред нея, опрял ръце на хълбоците. Рианон преглътна отново и стисна здраво устни. После нерешително вдигна глава към него. Видя непоколебимата извивка на устата му и отново коленичи. Тънкият ленен чаршаф и разпиляната огнена коса я загърнаха като в кралска мантия. Очите й се напълниха със сълзи и станаха още по-прекрасни.
— Ако не вземете участие в този злокобен двубой, ако не го убиете, аз се кълна, че когато се върнете от битката… че ще ви дам всичко, което искате.
Ерик се облегна на вратата, скръсти ръце пред гърдите си и я изгледа развеселено.
— Вие сте моя жена — възрази меко той. — Винаги мога да взема онова, което искам.
— Така е — прошепна плахо Рианон и се изчерви, — но нали казахте, че искате повече от тялото ми. Исках да кажа, че няма повече да се съпротивлявам.
— Все ми е едно ще се съпротивлявате ли или не, лейди. Знаете, че когато се върна, нещата между нас ще продължат.
В сърцето й се надигна луд гняв, но тя стисна здраво зъби, сведе очи и започна отначало:
— Не, сър, има неща, които не се вземат насила, и такива, които не всеки съпруг може да получи. — Упоритостта надделя и тя вдигна към лицето му изпълнен с непоколебима твърдост поглед. — Пощадете го, моля ви… заради мен. А аз ще ви възнаградя за добротата ви.