Ерик се приведе към нея и тя усети силата на тялото му, вдъхна едва доловимия му мъжествен аромат. Потръпна от сладост, гърдите й набъбнаха, в слабините й пламна огън.
Ерик посегна към нея, вдигна брадичката й и очите му се приковаха в нейните.
— Какво ще направите, Рианон? Как ще ме възнаградите, ако проявя великодушие?
— Ако той остане жив, заклевам се, че ще дойда при вас като най-добрата уличница. Ще изпълня всяко ваше желание. Ще се любя с вас с цялата си отдаденост.
— И всичко това за да го оставя жив? — попита иронично Ерик.
— Да!
— Заклевате ли се, че ще ме обезщетите по този приятен начин?
— Да, заклевам се!
Мъжът пусна брадичката й и тя сведе глава, но не можа да издържи дълго. Очите му не изразяваха нищо и стомахът й се сви от нов пристъп на страх. Той не приемаше предложението й!
— Споразумяхме се — проговори спокойно Ерик и вълна на облекчение заля Рианон. Но само след миг челото й се смръщи, защото беше сигурна, че по устните му е пробягала коварна усмивка. — Приемам любезното ви предложение, лейди. Вече горя от нетърпение походът да свърши по-скоро и да се върна при вас, за да получа възнаграждението си. И се кълна в Бога, скъпа моя съпруго, че ще поискам от вас да спазите и най-дребното условие на договора.
— Ще го направя — отговори решително Рианон.
Ерик направи крачка към нея и тя се надигна бавно. На вратата се почука и тя побърза да се увие по-плътно в чаршафа.
Влезе Роло и напомни на Ерик, че е време за тръгване. Кралят искал да го види незабавно.
Ерик грабна ръкавиците си, извади от сандъка походното одеяло и пътните чанти, които се прикрепяха за седлото, и ги метна през рамо. После мина покрай Рианон, без да й обърне внимание. Тя го наблюдаваше неотстъпно, изненадана от бързината, с която се бе съгласил с предложението й. Тя беше заложила на карта цялата си гордост и само Бог знаеше какво й струваше това, а той се ограничи с кратко съгласие и веднага забрави за присъствието й!
— Лейди?
В стаята влезе Магдалена и веднага се запъти към сандъка на Рианон, за да извади някоя всекидневна рокля. Устата й непрестанно бъбреха, но в началото Рианон не чуваше почти нищо.
— Нашите хора са изпълнени със страхопочитание! Такава благородна борба! Вие сте щастлива жена, лейди.
Рианон я погледна изумено и направи крачка към нея.
— Каква борба?
— Нали ви казах, че вашият принц беше предизвикан на двубой от Роуан! Младият мъж почти веднага изпуснал меча си, но както ми казаха, Ерик от Дъблин само порязал бузата му, а после му заповядал да стане и му подарил живота, защото сега най-важното било да победят датчаните.
Устата на Рианон пресъхна.
— Кога… кога е станало всичко това?
— Ами на разсъмване. Целият двор говори само за това, лейди!
За втори път тази сутрин Рианон се обърна и като вихър се понесе навън. Блъсна вратата и изскочи на пътеката, все още увита само в тънкия чаршаф.
Мъжете тъкмо възсядаха конете си. Всички бяха готови за път. Рианон забеляза Ерик и хукна към него. Наличникът му вече беше спуснат, но очите му святкаха от гняв.
— Проклятие, жено! Вървете и се облечете прилично!
— Копеле! — изкрещя ядно тя.
Загубил търпение, мъжът скочи от коня. Грабна я на ръце и я понесе към сватбените покои. Рианон го заудря като побесняла, но единственият резултат беше, че одраска нежните си ръце в желязната ризница.
— Копеле! Направихте ме на глупачка! Използвахте ме! Надсмяхте ми се! Проклет да сте! Син на плъх и курва!
Ерик блъсна вратата с крак, без да обръща внимание на Магдалена, която беше зяпнала от почуда. Отнесе Рианон до леглото и я тръшна върху възглавниците.
— Ругайте ме, колкото си искате, лейди, но ви предупреждавам, че ако чуя само още една пренебрежителна дума по адрес на родителите ми, наказанието ще бъде страшно! А сега най-после се облечете прилично, защото ще ме разгневите още повече!
Рианон отметна назад буйната си коса и го изгледа с цялата смелост, на която беше способна в момента, защото вътрешно трепереше от страх. Не очакваше такъв бесен гняв, такава пареща заплаха в сините очи зад стоманения наличник.
Никога няма да му позволя да разбере, че се боя от него! — закле се решително тя.
— Това ли е всичко? — Успя да произнесе думите със смесица от гняв и досада.
Ерик отстъпи назад и в очите му проблесна подигравка. Рианон беше сигурна, че се е усмихнал под шлема си.