— И момичето ли?
— И момичето — отговори твърдо Алфред, макар че устните му издайнически потръпнаха.
Ерик се поколеба.
— Не я искам — каза най-после той. — Лека нощ, Алфред, кралю на Англия. Тя ми напомни, че горя от нетърпение да се върна в града, който възнамерявам да направя свой дом. Много е разрушено и трябва да се построи наново.
Той стана и излезе от залата. Вече беше разпоредил в коя от стаите да отнесат вещите му.
Изтегна се на широкото легло и затвори очи. Верният Венгеанс беше до него, в непосредствена близост до десницата му. Никога не спеше без меча си, особено на чуждо място.
Събитията на деня преминаха още веднъж пред уморения му взор, после нервите му се отпуснаха и той заспа. Отново видя момичето с бадемовидните очи да танцува полуголо пред него, но това беше Рианон, съпругата му.
Косата й се вееше като наметка от пламъци и падаше по голите й крайници. После я видя да ляга по гръб и чу лекия ромон на горски поток. Тя му махна с ръка и се усмихна. В очите й пламтеше желание. Той се отпусна между нежните й бедра и притисна гъвкавия й гръб в сочните зелени листа, осеяли сладко ухаещата плодородна земя.
Помилва косата й и плъзна ръце по тялото й. Тогава усети върху пръстите си нещо лепкаво: кръв.
Стресна се и скочи от леглото.
Наоколо всичко беше спокойно и тъмно. Вратата към залата беше отворена и той видя налягалите около огъня мъже.
Рианон не е в опасност, опита се да си втълпи Ерик. Защо постоянно ме преследват видения за нейната смърт?
Тя е тази, която иска да ме види мъртъв, опита се да си припомни той.
Имаше нужда от сън. Единствената рана, която беше получавал в бой, беше от нейната стрела. И въпреки това денят беше дълъг и напрегнат, нищо, че беше завършил с победа. Утре щеше да стане рано и да препусне право към дома си.
Беше изпълнил своята част от споразумението и щеше да продължи да я изпълнява. Защото датчаните нямаше да се примирят с поражението и скоро щяха да тръгнат отново да плячкосват и грабят.
Ерик се отпусна обратно в леглото и затвори очи.
Заспа бързо, но беше неспокоен. Отново и отново сънува, че страшна заплаха дебне жена му, и на няколко пъти скачаше от леглото.
Невъзможно. Рианон не беше в опасност. Мергуин беше при нея и щеше да я пази от всички заплахи.
На разсъмване се предаде и стана. Изскочи раздразнено от стаята си и откри Роло до огъня. Скрил глава в ръцете си, едрият викинг хъркаше звучно. Ерик го блъсна с ботуша си.
— Събуди нашите — заповяда рязко той. — Време е да тръгваме.
Роло примигна и скочи на крака. После се развика към другарите си.
Ерик излезе навън и вдъхна дълбоко хладния утринен въздух. По тревата блещукаха капчици роса, околните хълмове бяха забулени в мъгла. Рочестър беше прекрасен град. Ненапразно датчаните го обсаждаха толкова дълго.
Ерик беше сигурен, че един ден ще се върнат.
Той повика едно момче и му нареди да изведе коня му от обора, както и да извести на краля, че норвежко-ирландската войска тръгва само след няколко минути.
Хората му вече бяха събрани на двора, натоварени с отмъкнатата от датчаните плячка. Ерик се изненада, когато видя Роуан, възседнал коня си, готов за път. На седлото зад него седеше танцьорката.
— Кралят няма да тръгне с нас — извика му той и се запъти към него.
— Знам. Той ми позволи да служа при вас — отговори кратко Роуан.
Ерик го погледна замислено. Момъкът проявяваше многостранни таланти — дали пък накрая нямаше да се окаже търсеният предател? Добре, Роуан можеше да тръгне с него, но от днес нататък щеше да бъде под постоянно наблюдение — и той, и Рианон.
— Да вървим — заключи Ерик и се обърна към отряда си. Изкрещя някаква заповед и препусна към градските порти.
Отивам си у дома, мислеше той. Отивам при жена си…
Дойде времето скъпата ми съпруга да изпълни всички обещания, които ми даде, каза си той и на лицето му изгря усмивка. А той щеше да се погрижи тя да удържи дадената дума. Да спази всяко обещание поотделно.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Хубаво беше да се върне отново в къщи.
В дома й всичко беше непокътнато, а през времето, когато беше отсъствала от града, много от разрушените сгради бяха построени отново.
Освен това намери Адела жива и здрава.
Адела, братовчедката на майка й, беше почти шестдесетгодишна. Весела, жива дама с остри очи и още по-остър език. Беше прекарала много години с Рианон. До преди ден се беше крила в къщата на един селянин. Ала когато узна за връщането на господарката и видя с какво уважение и колко учтиво се отнасят към нея викингите, оставени да пазят града, тя побърза да се върне във владетелския дом. Когато я видя, Рианон избухна в плач, засмя се и я притисна в обятията си, а Адела с удоволствие се настани отново в старата си стая.