Защо размишляваше с какво е облечена? Вероятно беше редно да даде на битката помежду им по-цивилизовани форми. Но те щяха да си останат неприятели. До смъртта.
Рианон слезе по стълбата в главната зала и бавно прекоси помещението. Адела седеше до прозореца с бродерия в ръце, но като видя Рианон, се усмихна несигурно и стана.
— Значи великанът се връща.
Рианон хвърли бърз поглед към леля си и преглътна напиращата на устните й глупава забележка.
— Да, Адела, връща се. Ела с мен. Ще те запозная с него. Не бива да се страхуваш.
— О, но аз изобщо не се страхувам от съпруга ти! — увери я усърдно старата дама и я последва през тежката двойна врата.
Двете излязоха на двора. Портите тъкмо се отваряха. Зигурт и Мергуин вече бяха излезли и чакаха лорда си.
Сърцето на Рианон биеше като безумно. Тя излезе на слънце и здраво стисна ръце в юмруци. Сигурно е яздил цяла нощ, помисли си неволно тя, щом пристига толкова рано.
Конете се втурнаха в галоп през портите. Ерик все още яздеше начело. Сега стискаше сребърния си шлем под мишница, флагът с емблемата на вълка се развяваше гордо зад гърба му. Той хвърли бърз поглед към събралите се да го посрещнат и скочи от коня. Оборските ратаи хукнаха да поемат юздите. Ерик се изправи в целия си ръст, величествен в бойното снаряжение, и се усмихна на Мергуин и Зигурт. После отмести поглед към стълбището, пред което беше застанала Рианон, все още стиснала ръце в юмруци. Когато очите му се плъзнаха по лицето й, тя реши, че е забелязала в тях подигравка. А може би беше предизвикателство.
Едър и могъщ, мъжът й стоеше под светлината на слънцето и я разглеждаше спокойно с невероятните си сини очи. Рианон неволно се запита дали пък не очакваше тя да отиде при него. Нямаше да го направи. Всъщност, това вече нямаше значение, защото Зигурт се втурна към господаря си и първият му въпрос беше за изхода на битката. Ерик го удари по рамото и го увери, че обединената войска е постигнала пълен успех. После поздрави Мергуин и го попита за здравето му. Едва тогава закрачи към Рианон и младата жена престана да диша.
Внезапно си припомни първото му влизане в главната зала на дома й; припомни си грубата физическа сила на първата им среща и първата им битка.
Ерик застана пред нея, стиснал шлема под мишница, още по-величествен и грамаден в ризницата си. Сега вече беше сигурна, че в очите му освен ирония има и предизвикателство.
— Милейди, съпруга моя, толкова се радвам, че излязохте специално за да ме посрещнете.
Тя изобщо не гореше от желание да го поздрави и той много добре го знаеше. Въпреки това Рианон се усмихна и лицето й сякаш се разкъса.
— Исках да ви попитам за краля, Ерик от Дъблин.
— Кралят е добре. Няма ли да се осведомите и за мен?
— Не съм сляпа, милорд. Отлично виждам, че здравето ви е отлично. Или не съм права?
— Наистина отлично. Само един белег на дясното бедро ми създава ядове, но той е от минало сражение. От битката с датчаните се връщам непокътнат. Убеден съм, че сте много радостна от тази новина.
Усмивката замръзна на лицето й.
— Много, много радостна.
Ерик се приведе напред, взе ръката й и пошепна в ухото й:
— Каква лъжкиня сте, милейди. Всъщност сте желали от цялото си сърце да ме донесат тук с висящи черва и посечено тяло.
— Не, милорд, с цялото си сърце се надявах, че никога вече няма да се върнете — отговори със сладък глас Рианон и продължи по-високо: — Сигурно сте много уморен след дългата езда.
— Изобщо не съм уморен — отговори равнодушно Ерик. — Препусках като самия дявол, защото тук ме чака обещание… за дом.
Рианон се обърна, за да влезе в залата и да сложи край на комедията, която бяха принудени да играят пред другите. За съжаление това не беше краят. Роло щеше да влезе с тях, както и останалите военачалници, трябваше да им поднесат ейл и да приготвят набързо някакво ядене. Време беше да се погрижи за гостите. А после щеше да се постарае изобщо да не му се мярка пред очите.
Рианон се втурна вътре и едва не се сблъска с Адела. Ерик очевидно я виждаше за първи път, защото смръщи чело и дръпна Рианон за дрехата.
— Коя е тази?
— Адела, милорд! Слугиня на жена ви.
— Адела е моя леля — поправи я бързо Рианон и я изгледа сърдито.
Адела направи прелестен реверанс и очите й засвяткаха дяволито.
— Много се радвам, че се завърнахте здрав и читав, милорд.
Ерик се усмихна, после се изсмя с глас.