Ерик се усмихваше с увереността на победител. Пръстите му умело развързаха панделките на туниката и разголиха гърдите й. Привлече я още по-близо до себе си и устата му се сведе над разкошната пълнота на мекото, женствено хълмче. Езикът му закръжи около втвърдилото се връхче, после нежно го заблиза и засмука. В тялото й нахлу мощна вълна на възбуда. От устните й се изтръгна стон и пръстите й се заровиха в косата му. Ръката му се плъзна под дрехата й, помилва голата плът и се спусна към бедрата. После се зарови в центъра на пулсиращата й женственост, плъзна се навътре, дълбоко и все по-дълбоко и продължи да я милва, докато Рианон се озова на края на бездънна пропаст. Тялото й трепереше като в треска, обливаше се в пламъци, искаше да се съпротивлява, но знаеше, че битката е загубена. Пръстите му я милваха, описваха кръгове, толкова силни и нежни… Устата й мълвеше несвързани думи, въздишаше и стенеше, и най-после устните му завладяха нейните и сложиха край на последния опит за протест.
Ерик я стисна в прегръдките си и излезе от ваната. От голото му тяло и измокрените й дрехи се стичаше вода. Очите му бяха впити в нейните, докато ръцете му я поставиха на пода, стиснаха края на дрехата й и го дръпнаха с такава сила, че раздраха едновременно тънката ленена риза и любимата й бяла туника. Рианон не помръдваше. Вътрешно полагаше отчаяни усилия да се пребори с червенината, която заливаше лицето и тялото й, но въпреки това не сведе глава. Опита се да вложи в погледа си цялата гордост и предизвикателство, на които беше способна. И тайно се зарадва на изпълнената с възхищение усмивка и блясъка, появил се в очите му при вида на голото й тяло. Да, те бяха врагове, но тя въпреки това се зарадва на възхищението му и усети допълнителна възбуда от вида му, от първичната мъжка красота на тялото му, от ръста и силата му, от зашеметяващата мощ, която се излъчваше от него. Зарадва се дори на арогантността му, защото може би именно скритата в нея невероятна самоувереност разпалваше в тялото й този безумен огън.
— Унищожихте напълно роклята ми — съобщи му сухо тя.
— Имате и други.
— Така е, сър, но аз съм ваша жена, ваша собственост, ваше имущество. Онова, което принадлежи на мен, принадлежи и на вас, затова унищожаването на една рокля представлява загуба и за вас. Не мислете, че винаги ще побеждавате врага. Някой ден няма да останат богатства за плячкосване!
— Сигурно не, защото скъпата ми жена вече знае на кои богове да се моли за смъртта ми.
— Не може винаги да се печели! — настоя упорито Рианон.
Ерик посегна към нея, измъкна я от остатъците на дрехите и я стисна в прегръдките си. Красиво изсечените му устни се усмихнаха, когато прошепна:
— Аз съм на друго мнение, скъпа моя. Свикнал съм да печеля винаги и ви уверявам, че така ще бъде и занапред.
Рианон много искаше да възрази, но Ерик я притегли към леглото. Хвърли я върху завивката и легна до нея. Устните му веднага завладяха нейните. Когато най-сетне се отделиха, той зашепна в ухото й колко е прекрасно да е отново до нея и как тя е готова за него. Гледаше я в очите, ръката му я милваше, дрезгавият му глас обясняваше как ей сега ще изпие останалите капчици вода по тялото й. Дланта му милваше меко гръдта й, след това я заместиха устните му. Езикът навлажни вкоравеното зърно, описа влудяващи кръгове около него, всмука го дълбоко в устата и Рианон забрави всичко около себе си. Простена, притисна се с все сила до него, зарови едната си ръка в косата му, ноктите на другата се впиха в рамото му. Забрави всяка съпротива, забрави, че онова, което той правеше с нея, е унизително и недостойно, и се отдаде на страстта си. И последните съмнения се разтвориха в лъчите на залязващото слънце.
Ерик изпи с целувки и последната капчица вода от вдлъбнатинката на пъпа й, после се плъзна надолу и легна между бедрата й. Даде й последен шанс да протестира, когато силните му ръце разтвориха бедрата й, погалиха дългите стройни крака, а след това замилваха с безкрайна нежност розовите листчета на женствеността й. Докосването му беше толкова леко и в същото време търсещо, жадно и възбуждащо, че Рианон нито за миг не помисли да протестира. Тялото й само се изви срещу неговото. Ерик сякаш отгатваше всяко нейно желание. Ръцете и езикът му я милваха и галеха и я водеха към непозната досега наслада.
Дълбоки, тъмни образи, които никога досега не беше виждала, изникнаха в съзнанието й. От гърлото й излизаха задавени стонове, тя забрави всякакви задръжки и се заизвива под него, пламнала от желание. Вълните на екстаза я разтърсиха от глава до пети. Когато достигна кулминационната точка, пред очите й се разсипаха безброй ярки звезди. И тъкмо когато помисли, че удоволствието започва да отшумява, той се надигна и я изпълни с коравата мощ на мъжествеността си. Бързите му тласъци отново събудиха жаждата в тялото й.