Гневът я накара да забрави всяка предпазливост.
— Ако има Бог на небето, нека изпрати над главата ви най острата бойна брадва! Надявам се да изгниете някъде далече и трупът ви да нахрани лешоядите. Моля се…
— Продължавайте, продължавайте — окуражи я ухилено Ерик.
— Веднага ме пуснете!
— Какво? Сега? Защо да го правя, след като ми е много приятно да ви усещам под себе си? Много ми е интересно да разбера как сте посрещнали мъжа, за когото с такава радост се разсъблякохте.
— Не съм свалила дрехите си за Роуан!
— Нима искате да ме убедите, че го е направил той?
— Не! Разбира се, че не. Аз…
— Аха! Най-после разбрах. Идвате тук, сваляте дрехите си и се пъхате във водата, за да изиграете ролята на изкусителката, в случай че аз, вашият законен господар, реша да мина край потока. Каква коварна мисъл. Особено след последната нощ.
— Не съм…
— Внимавайте, лейди, много внимавайте! — Той се приведе още по-близо до нея и тя не беше сигурна дали искрите в сините очи са иронични или гневни, или изразяват нещо съвсем друго. — Последното умозаключение ми е най-приятно. Другите биха могли да ви причинят доста неудобства.
Рианон отвори уста и веднага я затвори. Клоните на големия дъб хвърляха сянка върху тях. Ерик улови една къдрица от влажната й коса и я нави около пръста си.
— Ранна утринна среща с любимата съпруга в сянката на стария дъб, край хладната вода на бистър поток… Добре звучи, не смятате ли и вие така? Не ви ли възбужда тази мисъл?
— Не!
— Не ли? Разкъсвате ми сърцето с този отказ. Е, добре. В леглото ми снощи имаше безжизнено парче дърво, макар много добре да знам, че съм се оженил за жена, пълна с живот и страст. А може би тя показва тази страст само пред други мъже? Може би правя нещо не както трябва. Може би трябва да поговоря с младия мъж, за да узная…
— Недейте! — пошепна отчаяно тя.
Ерик вдигна едната златна вежда. Рианон го изгледа упорито.
— Ранна утринна среща с милия на сърцето ми лорд и горещо обичан съпруг… това наистина звучи като фантазия! — процеди гневно тя.
В очите му светнаха дяволски искри и тя тъкмо щеше да заудря като побесняла по гърдите му, когато ъглите на устата му се свиха развеселено. Ала още преди да е вдигнала ръка срещу него, той вече беше на крака, захвърли настрана наметката си, разкопча колана с меча. Изрита нетърпеливо ботушите си и нахвърля върху тях чорапите, туниката и ризата си. Рианон се обърна настрана и погледна с копнеж към меча му. Голият му крак настъпи косата й и тя се обърна стреснато.
— Обещавам ви, че ако още веднъж помислите да вдигнете оръжие срещу мен, ще изрисувам с ножа си върху задника ви моите инициали и емблемата на кралския дом Вестфалд.
Рианон извика възмутено, скочи на крака и се нахвърли върху него. Ерик я сграбчи здраво и двамата паднаха на земята, смехът му отекна като гръм, когато се изтърколиха към водата. Наметката й беше паднала и тя беше натясно между ледената вода и парещата топлина на тялото му.
Рианон се заизвива отчаяно под него, за да се изплъзне от тежестта му, но това само я накара да го усети още по-интензивно. Изруга го с най-неприлични думи, което го накара да отметне глава назад и да избухне в луд смях.
— Какво очаквате от един викинг? Вие ме заклеймихте като варварин и аз ви давам само онова, което очаквате. Нищо не може да се изпречи на пътя ми. Получавам онова, което искам, и го получавам с помощта на меча си, милейди. Заклевам се, че никога вече няма да имам под себе си студено и безжизнено женско тяло, а ще получа цялата страст, желание и огън, които ми се полагат.
— Нищо не ви дължа! Копеле!
От очите му избликваха сини пламъци. Шепотът му помилва бузата й.
— Бъдете по-предпазлива, лейди! Внимавайте! Убедете ме, че копнеете само за мен и за никого другиго!
Рианон пое шумно въздух и ужасно й се дощя да му каже да се маха по дяволите. Гневът й беше не по-малко силен от неговия.
Обаче тя също копнееше за него. Тялото й я издаваше, то искаше да го има, тук в реката, в ледената вода, в горещия ден, в сянката на стария дъб. Тя трепереше, усещайки за кой ли път силата на ръцете му, могъществото на гърдите му. Да, тя го желаеше. Желаеше страстта му, желаеше и още нещо. В прегръдката му се чувстваше сигурна, копнееше да чуе нежния му шепот. Искаше целия този мъж, когото едва бе започнала да опознава.
Погледна го право в очите, все още нерешителна. После бавно обхвана с две ръце лицето му и на синия огън в очите му противопостави сребърните искри в своите. След това сведе главата му към лицето си и впи устни в неговите. Дива, изгаряща целувка, която отговори на всичките му въпроси. Езикът й нежно заблиза устните му, после проникна през преградата на зъбите и се впусна в устремен, чувствен дуел с неговия. Пръстите й се заровиха в косата му, гърдите й се притиснаха възбуждащо към твърдата му гръд.