— Добре съм, много съм добре, Уилям. Благодаря и ме извинете. Трябва да се погрижа гостите ми да получат нещо за ядене.
Мъжът протегна ръка, за да я задържи, но тя му се изплъзна и се скри в кухнята. Адела вече беше там и беше свършила цялата работа. Когато Рианон й благодари, старата дама се усмихна самодоволно и помилва косата й:
— Добре ли си поплува рано сутринта?
— Какво? О, да, много хубаво беше, благодаря — измърмори Рианон. Обърна се и видя застаналия да огъня Мергуин, който бъркаше с дълга дървена лъжица в някакво гърне. Той я погледна изпитателно, после отново се обърна към огъня. Рианон се усмихна на Адела и изтича при стария маг.
— Какво става? — попита го тихо тя.
Друидът я изгледа изненадано. Поглади брадата си със свободната си ръка, без да бърза с отговора. После отново устреми очи в гърнето.
— Казахте ли му?
— Какво да му кажа? — попита напрегнато Рианон.
— За детето — отвърна тихо Мергуин и отново впи поглед в лицето й.
Без да съзнава какво прави, тя притисна ръце към корема си. Не беше възможно да го знае! Този възхитителен и в същото време страховит старец не можеше да знае истината, след като тя самата още не беше съвсем сигурна. Дните минаваха, месечното й кървене се забави, имаше и други признаци за промяна. Мергуин беше прав и тя го знаеше. Но не можеше да каже на Ерик. Преструваше се, че не е сигурна — въпреки увереността на друида. Истината беше, че гордостта й не го позволяваше, не и докато мъжът й я смяташе за своя лична собственост, която можеше да взема и захвърля според настроенията си. Точно така се беше изразил!
— Няма нищо, което трябва да му казвам! — отговори упорито тя, но внезапно потръпна от студ. Разбра, че друидът е разгадал лъжата й, че може да прониква чак до най-интимните дълбини на сърцето й. За да спаси достойнството си, попита тихо:
— А вие казахте ли му?
— Това не е моя работа, а ваша, лейди — уведоми я тържествено друидът и се поклони с иронична покорност. Рианон понечи да се обърне, но той улови ръката й. — Това не ми харесва.
Рианон се освободи, без да разбира за какво става дума.
— Какво искате да кажете? Нищо не съм ви питала.
— Говоря за новата битка. Нещо не е наред.
Рианон уморено приглади изсъхналата си коса.
— Никоя битка не е изцяло справедлива — отговори меко тя. — Винаги загиват хора.
Хареса й начинът, по който я погледна сега, замислено и с ново уважение. Ръката му се вдигна сякаш за да я докосне, но точно в този момент в кухнята се втурна Ерик и гласът му изгърмя:
— За Бога, аз вече събрах армията, а вие още не сте сготвили ядене за десетина мъже!
— Яденето е почти готово, милорд, ей сега! — увери го забързано готвачът. Кухнята се оживи. Слугините и чираците отнесоха в залата купи и дървени лъжици за супата и дълги дървени подноси за месото. Рианон забеляза, че Мергуин тихо се измъкна през задния вход. Понечи да го последва, когато ръката на Ерик се спусна върху рамото й.
— Елате, лейди, заемете мястото си до мен.
Нямаше друг избор, защото пръстите му бяха от желязо, а волята му по-силна от божията. Рианон кимна. Непременно трябваше да говори с него, защото им оставаше твърде малко време, но трябваше много да внимава за думите си. Роуан щеше да тръгне с него и тя трябваше да знае дали двамата мъже са сключили мир.
— Милорд, говорихте ли с Ро…
— Да, лейди, говорих. — Ръката му я стисна още по-силно и тя едва не изпищя, но преглътна болката и го погледна в очите. Откъм залата долитаха весели смехове и оживени разговори. Но Ерик не си даде труд да повиши глас: — За Бога, мадам, колко пъти трябва да ви повтарям, че момчето не е отговорно за нищо!
— Вие смятате, че отговорна съм единствено аз! — процеди ядно тя.
— Точно така. А сега, милейди…
— Казах го само защото отново тръгвате на бой.
— И макар че би ви харесало да бъда посечен от някоя бойна брадва, едновременно с това ви е страх да не рискувам живота на момчето?
Рианон пребледня. Почти физически усещаше засилващия се гняв на викинга срещу себе си.
— Казах го само защото…
— Трябва най-после да разберете — изсъска в лицето й Ерик, — че вашата чест — или липсата на такава — не струва колкото живота на един воин, все едно ирландец ли е, норвежец или англичанин. А сега, лейди, предлагам да ме последвате, и то бързо, преди да съм забравил, че се намирам в цивилизовано английско общество и да съм ви нашарил здравата задника, който с такова удоволствие разголвате пред целия свят.
Рианон промърмори нещо не особено прилично под носа си, откъсна се от него и закрачи напред с гордо вдигната глава. Ръката му се стрелна светкавично, улови косата й и я дръпна към него. Без да каже дума, той улови ръката й и я поведе към залата.