Халад забеляза мъката в очите на Мерик, когато внимателно пъхна мъничката ръчица на Таби в неговата.
— Това е баща ти. Кажи му добре дошъл.
— Добре дошли в Молвърн, господине.
Мерик поклати глава и се засмя:
— Опърничав дребосък е и е предан до мозъка на костите си. Хайде да влезем вътре и да опитаме от хубавата бира на Сарла.
Вдигна Таби на рамото си и пое нагоре по пътеката към опосканите от сърповете ниви.
Ларен знаеше, че на баща й не му е лесно. Видя как се опитва да изглежда равнодушен и усмивката не слиза от лицето му, но неговият малък син се бе сгушил на кълбо до гърдите на Мерик и дълбоко спеше, стиснал с юмруче ризата му.
— Те много се обичат — обясни тя на баща си. — Наистина е доста необичайно. Както ти споменах, оня дебел търговец Траско ме купи и ме откъсна насила от Таби. Мерик забелязал Таби и веднага го харесал. Привързаността им е проста наглед, но дълбока.
— И двамата сте извадили голям късмет — рече Халад. — Тази жена Сарла е много хубава. И толкова мила. Каза ми, че е била омъжена за брата на Мерик, бившия господар на имението, така ли?
Ларен кимна.
— Беше убит. Предишният му скалд, един завистник, наречен Деглин, го уби и се опита да хвърли вината върху мен, защото искаше да се махна. Мнозина вярваха, че аз съм го извършила, понеже Ерик се мъчеше да ме вкара в леглото си. Не харесвах Ерик, бе груб към жена си и високомерен в държанието си, но да умре, защото Деглин се е стремил да отстрани мен, е направо ужасно.
— Какво ще стане със Сарла?
Ларен се усмихна и отпи от сладката медовина.
— Може да съм малко по-възрастен от нея — рече внезапно Халад и стрелна с очи дъщеря си, — но нито едно късче от тялото ми не е мъртво, дъще. Още съм мъж в разцвета на силите си. Разбираш ли ме?
— Да, татко, много добре те разбирам — отвърна сериозно Ларен.
— Би следвало, щом носиш бебето на Мерик в утробата си.
Личеше, че е ядосан, и тя неволно се изкикоти. Мерик вдигна глава и широко й се усмихна. Отдавна не я бе виждал толкова весела. Беше омаян и не пропусна да й го каже по-късно вечерта, когато най-сетне се озоваха под мекото вълнено одеяло в леглото си.
— Щом те омайвам, значи съм магьосница.
— Да, може и така да е. Имахме дълъг ден — добави той и я целуна по ухото, после я близна вътре.
— Да, но вече сме си у дома, Мерик. Как се радвам, че най-накрая се прибрах. При това жива.
— Баща ти ме разпитваше за Сарла, какво е семейството й, какво смятам да правя с нея. Казах му, че е свободна сама да избира и че е добре дошла в Молвърн, дори да реши да остане завинаги.
Ларен се надигна на лакът и се надвеси над него.
— Баща ми заяви, че бил мъж в разцвета на силите си и всяко късче от тялото му кипяло от живот. Мислиш ли, че Сарла би се съгласила да се омъжи за баща ми? Да живее с него в двореца на чичо Роло? И да бъде велика дама?
Тя пак се изкикоти и сгуши лице на рамото му. Той почувства топлия й дъх и я притисна силно към себе си.
— Не знам. Ти спомена, че са се сближили с Клив. Дори, че се обичат.
— Да, но не съм сигурна. — Тя затаи дъх, напълно забравила за Клив и Сарла. — Приятно ми е да усещам ръката ти там, Мерик.
— Наистина ли?
Той нежно обгърна гърдата й с шепа, наклони се към нея и започна да я милва с устни. Когато тя простена и се изви към него, той вдигна глава и й се усмихна.
— Цяла седмица не ти е прилошавало. Доволен съм. Иначе отново щеше да заслабнеш. О, но не на това място, не.
— Ти си мъж — промълви тя и го целуна по жарките устни, — а мъжете обичат да галят гърдите на жените. О, Мерик, толкова те обичам. Направо не можеш да си представиш. Ще те обичам до сетния си дъх.
Ето че най-съкровените думи бяха изречени и нямаше връщане назад, но тя не съжаляваше, въпреки че той лежеше застинал до нея. Няколко мига не се помръдваше и мълчеше, после се хвърли да я целува бясно, езикът му се стрелкаше в устата й, ръцете му вилнееха по гърдите й, после пръстите му се спуснаха към кръста и корема и я заопипваха нежно, търсейки следи от бебето, накрая се плъзнаха още по-надолу към слабините й, галещи и вещи.
— Колко време мина! — каза той и я положи върху себе си. — Много време. В името на боговете, Ларен, ти си всичко за мен.
Насладата, с която я изпълни, мигновено я накара да се откъсне от действителността. Таби щеше да остане вечно в сърцето на Мерик, по-близо от всеки друг, мъж, жена или дете. Помисли за рожбата в утробата си. Мерик щеше да обича бебето, положително щеше да обича своя син или дъщеря, но не толкова, колкото Таби, никога колкото Таби.
Тя извика при освобождаването си, разтърсена за кой ли път от силата и сладостта му, и го притисна към себе си, докато той изживяваше своя връх.