— Съжалявам. По дяволите, бях груб. Ще взема мехлема. Не мърдай и скоро ще ти мине.
Ларен лежеше и дишаше тежко поради странната смесица от пронизваща болка и неописуемо вълнение. Знаеше само, че за първи път я връхлитат подобни чувства, бяха прекрасни и копнееше да ги изпита отново. Не искаше да спират, но Мерик се бе сепнал, защото бе засегнал раната й. Погледна го — бе поруменял и ръцете му трепереха.
Ръцете му, хладни от мехлема, леко докоснаха крака й и тя изохка. Болката изтласка всички други чувства. Помъчи се да не вика, но не можеше да се сдържи.
Той не каза нищо, само вдигна очи към лицето й и видя, че плаче със затворени очи, сълзите се процеждаха през клепачите и се стичаха по бузите й. Забеляза отпечатъка от пръстите си върху все още зачервената й кожа. Внимателно започна да втрива мехлема. Кракът й вече изглеждаше по-добре. Ако останеха белези, нямаше да личат много. Нанасяше мехлема с нежни ритмични движения. Желанието му почти бе угаснало и той се радваше на това. Ще намери жена за тая нощ и ще го потуши, та случилото се да не се повтаря. После осъзна, че не може да я изостави, просто не трябваше да излиза от спалнята. Бе с наложницата си и никой не биваше да се усъмни, че не е с нея, особено брат му.
— Как е гърбът ти?
Тя се овладя. Стига тия проклети сълзи, стига това малодушно охкане и пъшкане. Мехлемът бавно отнемаше болката. Вече можеше да говори:
— Гърбът ми е екстра, Мерик. Кракът ми също е по-добре.
Трябваше да я погледне, но като си я представи гола и стомахът му се сви. И преди я бе виждал съблечена, но не се бе вълнувал толкова. Но то бе станало, преди да я целуне, преди да я притисне в обятията си и да докосне устните й с език, да го пъхне в устата й, да вдъхне уханието й, да усети дивните чувства, пламнали помежду им, сливайки ги в един кратък миг. Не можеше да проумее и да приеме случилото се. Не бе проникнал в нея, не бе излял семето си, за да се облекчи. Не, само една най-обикновена целувка и прегръдка го бяха довели до полуда. Никога не се бе забравял до такава степен, особено при съвкупление, да не говорим за простичките удоволствия, предхождащи обладаването. Бе изключено. Не можеше да го допусне. За нищо на света нямаше да го допусне. Ще я погледне, ще я намаже с още мехлем, ако трябва, и всичко ще остане, както е било.
Няма да я целува повече. Не бе чак такъв глупак. Промълви с рязък и студен тон, който го слиса повече и от нея:
— Ще ти помогна да се съблечеш. Ще ти погледна гърба. Ти не знаеш как е, защото не можеш да се видиш. Престани да спориш с мен.
Всъщност тя въобще не се бе обадила. Той я повдигна до крайчеца на леглото. Развърза презрамките на елека й и го смъкна през главата. Разкопча роклята й и я свали до кръста. Отдолу бе само по проста ленена риза, която й бе купил в Каупанг. Бе тясна и гърдите й опъваха до пръсване плата. Разбра, че трябва веднага да я обърне по корем.
Щом тя се озова с лице надолу, той дръпна роклята и ризата й до кръста. Приближи газената лампа. Белезите от камшика на Траско още не бяха съвсем изчезнали и гърбът й бе нашарен с дълги и тесни резки. Но вече не бяха така отблъскващо червени, а бледорозови, подутините бяха спаднали и по кожата й нямаше повече сърдити, тъмни ивици или други признаци на влошаване. Гребна с два пръста от мехлема и започна да я разтрива. Тя се бе вдървила като дъска, но той продължи да я маже с нежни докосвания. Скоро усети как тя се отпуска. После взе да стене от удоволствие и той се усмихна. Всяка вечер трябваше да я маже с мехлем. Тялото й също бе схванато и той разтри раменете. Тя отново изстена. Смъкна роклята още по-надолу. Не знаеше защо го прави, понеже камшикът на Траско не бе засегнал тези части на тялото й. Просто искаше да й се полюбува, да види дали се е закръглила през седмиците, откакто я бе довел. Ребрата й още стърчаха, но плътта около тях вече бе добила женски очертания, бедрата й бяха налети и бели. Помисли си, че семето му ще ливне.
Така светкавично бе преминал от смях към неудържима похот, че му идеше да крещи. Набързо придърпа роклята до кръста й и стана. Остави мехлема на пода до леглото.
Щеше да спи до нея в същото легло, нямаше избор, иначе брат му веднага щеше да довтаса. Не ще позволи на Ерик да изнасили сестрата на Таби. Нито ще допусне сам да я прелъсти.
Рече много тихо:
— Ще ти съблека роклята и долната риза. После ще покрия гърба ти с една от моите. Съгласна ли си, Ларен?
Тя не отвърна, само кимна. Косата й бе паднала над бузата. Той не можеше да зърне лицето й, нито тя неговото. Беше разголена и това я вълнуваше. Недоумяваше защо не се развика и не го наруга, когато смъкна роклята й до бедрата. Не отрони нито дума, не издаде нито звук. А сега се чувстваше като глупачка, като смотана, загубена, пълна глупачка. Гърбът и кракът й бяха повече от ужасни, а тя бе забравила за това. Освен това още бе прекалено кльощава. Да, бе съблазнителна като умряла гъска и затова желанието му се бе изпарило в мига, в който бе видял как изглежда.